Човек не трябва да влезе в противоречие със своите детински разбирания. Всяко разбиране на времето си е добро. Детинските твои разбирания за детството са били добри. Когато станеш възрастен и се занимаваш с твоите детински разбирания, туй е вече едно противоречие по самата обстановка на нещата. Никога не казвай: "Аз като дете бях много глупав." На децата някой път постъпките са много по-умни, отколкото на възрастните. Казвате: "Едно време бях дете." Детето не знае да лъже. Ти сега лъжеш. В детето няма лицемерие. Ти сега си се научил да лицемериш. Детето с всичко се примирява, то забравя, а ти не може да забравиш. Кое състояние е по-хубаво? Казвате: "Това дете е глупаво." Ако децата бяха глупави, никога не биха ги дали като пример. "Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие."