Колкото смел и решителен да е човек, все трепва сърцето му, но той не казва, че го е страх, все има малко страх, микроскопически.

Съмнението в живота – с него започват всички животни. Всички животни започват с отрицателната страна на живота, понеже те са живяли при най-лошите условия и в тях се е създал такъв страх, че те навсякъде виждат само опасност – от най-малките буболечици до човека. То е закон. Всички ги е страх, всяко едно животно, вземете например рибите – страхливи са, в тях страхът е развит – при най-малкото помръдване рибата избягва. Вземете мушичките, даже и най-силните от животните все се страхуват. И човек в себе си носи туй животинско чувство на страха. Страхът в този смисъл в животните не е една слабост, означава много лошите условия, при които са живели. Как няма да бягате, който и да е от вас, ако види някоя мечка, няма ли да се качи на дървото или ако е при вратата на къщата – веднага ще затвори и ще се качи най-малко на втория етаж и ще погледне през прозореца. Човек има туй чувство, и то е потребно. Всеки един човек при известни условия все му трепва нервната система, но се въздържа. Колкото смел и решителен да е човек, все трепва сърцето му, но той не казва, че го е страх, все има малко страх, микроскопически. Нали знаете приказката за безстрашния? Той не знаел какво нещо е страх. Тръгнал по света – дано намери нещо, от което да се уплаши, че да опита какво нещо е страхът. Пътувал по морета, вълни го тласкали, по планини се качил, със зверове, с мечки и с лъвове се борил, със змии, навсякъде ходил, в гробища седял, с духове се борил и казвал: "Какво нещо е туй страхът, няма го по света, аз не го познавам." Един ден, като си извадил торбичката да яде, излязла една мишка, и той се уплашил. Казал: "Разбрах какво нещо е страхът." Значи не са големите работи, които могат да уплашат човека – една малка мишка.

Реални величини / Реалното в живота,
МОК - София, 7.2.1926г.