Онези ученици, които по-малко се спъват, са по-способни, а които много се спъват, са по-неспособни.

Аз в живота имам особени възгледи. Аз като се спъна някъде, падна, оцапам се малко, не казвам: Препънах се. Веднага в моя ум изскочи една картина в дадения случай. Бутнал си нещо повече. Бутнал си, стани, засмей се и кажи: Ще бъда внимателен. Казва: Паднах. Аз казвам: Отивам за някоя работа, имам търговия, отивам да разрешавам. Аз вече зная, аз врачувам. Още не съм дошъл до мястото, той ме повали на земята. Започвам да мисля сериозно. Вървиш, пак паднеш, казваш: Не ми трябва тая работа, няма да я бъде. Подхлъзнеш се на десет места, изкълчиш си крака. Онези хора, с които имаш работа, са силни хора. Това е, дето наричат лошата съдба. Това са съзнания, които противодействуват. Те са съзнателни. Дали вие съзнавате или не, но онова, което противодействува, което ви огражда, което ви спъва, е съзнателно. Вие ако наблюдавате, ще забележите, че има нещо, което постоянно ви спъва. Онези ученици, които по-малко се спъват, са по-способни, а които много се спъват, са по-неспособни. Той, горкият, много се спъва, чака благодат от професора, гледа го. Поведение има много добро, шест има на поведение, а две на знание. Винаги онези способните учители – не обичат онези ученици с високо поведение, а със слабо знание, винаги имат почитание към онези, които имат шест в знанието, а две в поведението, по-лесно се преподава на онези, които в поведение имат две.

Свободата,
МОК - София, 15.1.1932г.