Нека всеки човек да се прояви, както Бог го е наредил. Не давайте тон на извора. Нека всеки извор извира тъй, както извира, не можеш да го научиш другояче.

Сега вие мислите, че като кажете на един човек, че трябва да направи нещо, той ще го направи. Никога не спирайте един човек в неговите намерения и желания! Никога не го спирайте и не му налагайте: така трябва да направиш. Кажете: "Много хубаво, отлично." Не го спирайте, какво ще го спирате, нека той от себе си да се научи. Той пита: "Харесваш ли това нещо?" "Много добре, много хубаво." При мене, преди десет години, дойде един български поет. След като ми чете своята поезия, стихове, казва - да си дам мнението. Аз му направих една много малка, деликатна бележка, с една много малка игла. И досега той ми се сърди, че съм му направил бележка. Никога вече не се яви. Не правете бележки на хората, оставете да си вървят, както знаят, по пътя. Ние страдаме от критикари. Кажи: "Много хубаво, отлично е стихотворението." После, като дойде да ти се оплаква, да разправя, че не го четат хората, кажи: "Те ще те разберат след време, след десет-двадесет години." Казват: "Не струва това нещо." Не, кажи: "Хубаво е." Нека всеки човек да се прояви, както Бог го е наредил. Не давайте тон на извора. Нека всеки извор извира тъй, както извира, не можеш да го научиш другояче. Има нещо в човека, което не можеш да заприщиш, то е извор. Може после водата, която извира, да я канализираш, но не ограничавай изворите, не ходи да ги заграждаш, остави ги свободни. Сегашните хора все ограждат и развалят изворите. Ние ставаме неспособни да проявим това, което е вложено в нас от Бога. Един-други се коригираме. Не се коригирайте, кой е прав - и двама сте прави. Разберете: магическата сила на човешкия живот седи в живота и любовта. Любовта, от която произтича изобилието. Животът е проява на любовта. Живот, който изобилно тече, от него може да се явят изобилно мисли, изобилно чувства. Дето има изобилно мисъл, ще има и свобода. Ако ти не въздействаш на първия процес на Божествения живот, този живот, сам по себе си, ще се нареди; спасението в света ще дойде. Не мисли, че ние ще оправим света. Всичките хора, каквито и да са, колкото и да са видни, трябва да бъдат носители на Божественото. Всичкото заблуждение е, дето ние мислим, че допринасяме по някакъв начин, за изменението на нещата с критиката. Аз направих опит с тоя български поет, който се обиди. Той е казал на друг: "Имаше право, но не трябваше да ми го каже." Прав е, не трябваше да го казвам. Аз сега коригирам поведението си.

Освободени,
НБ - София, 17.1.1932г.