Българинът, например, много обича да разрушава. Като върви през някоя гора, той без да мисли много, взима брадвата и тук клъцне едно дърво, там друго, и заминава по-нататък. Често той прави това и без някаква нужда, а само от любов към разрушението. Тези дни дойде при мен един говедар, да се поразговори. Като се поогледа наоколо, видя две–три дини, които бяха ми донесли от града, и каза: „Ти си имал дини тука!“ – Да, дини имам. Той се показа благороден, не поиска да му дам един резен диня, но само обърна внимание на дините. Питам го: Ти ял ли си диня? – „Кой ще ми донесе тук диня? При това, аз съм беден човек, сам не мога да си купя.“ Тогава аз взимам една диня, нарязвам я и му давам три четвърти от нея. – „Много ми даваш.“ – То не е само за тебе, и на другаря си ще дадеш. Той седна близо до мен и започна да реже с ножчето от динята. Отряза един резен, изяде го и хвърли кората четири–пет крачки зад гърба си. Отряза си втори резен, изяде го и пак хвърли кората зад гърба си. Като изяде двата резена, той каза: „Останалото ще занеса на другаря си“. Като наблюдавах как този говедар хвърляше корите на динята, аз преведох в себе си този пример в един по-висок свят. Казвам: ние имаме право да използваме благата, които Бог ни е дал, но разумно трябва да ги използваме. Трябва ли, като приемете една хубава мисъл, да изядете доброто в нея, а корите ѝ да хвърлите настрана, друг да ги прибира? Когато говедарят хвърли корите на динята, аз се наведох, събрах ги и ги сложих настрана. Той трябваше да ги прибере, да ги занесе на говедата си. От постъпката му аз съдя, че той е стиснат човек, скъперник, а същевременно не мисли за говедата си. Динената кора може да свърши някаква работа. Този говедар мисли само за своето добро, но не и за доброто на другите хора. Такъв човек не може да има никакъв капитал. Това са основни положения, принципи, които трябва да имате предвид в живота. По външен вид те изглеждат обикновени, вследствие на което вие мислите, че сте ги разбрали. За пример, дойде в ума ви мисълта, че сте самостоятелни, че сте разбрали истината. Човек може да бъде самостоятелен само тогава, когато може да изсвири едно музикално парче с неговото съчетание, приложение и изпълнение. Може ли човек да свири по този начин за себе си, той ще може да свири и за другите. Вземе ли само един тон фалшив, той не трябва да излиза пред хората да свири, да позори музиката. Излезе ли неподготвен на сцената да свири, с това той излага и учителя си; всеки ще иска да знае кой е неговият учител. Същото се отнася и до живота на хората. Докато те не се научат да живеят добре, Бог не им дава възможност да се проявят. Научат ли се да живеят добре, могат ли правилно да свирят Божиите парчета, те вече стават носители на великите Божии блага.
Същото се отнася и до живота на хората. Докато те не се научат да живеят добре, Бог не им дава възможност да се проявят.
Етикети:
Блага,
Бог,
Българския народ,
Добро,
Истина,
Мисли,
Музика,
ОКД,
Принципи,
Разрушителност,
Разум,
Самостоятелност,
Скъперничество