Закон е: щом се проектира у вас една добра мисъл, непременно ще се проектира и едно обратно движение

Закон е: щом се проектира у вас една добра мисъл, непременно ще се проектира и едно обратно движение. Това ви се вижда като едно противоречие в живота, но то съществува в природата. Посейте едно житно зърно или една ябълкова семка и ще видите, че едновременно в половината от семката се заражда едно желание, един стремеж нагоре към слънцето, а в другата половина – друго желание, друг стремеж – надолу. Това става едновременно. Това са противоположни движения – нагоре и надолу и соковете, които текат в корените и в клонищата, се движат в разни посоки. Течението от корените отива към клонищата, а течението от клонищата отива към корените. Така става едно прекръстосване на тия енергии. Същото става и у вас: щом се зароди у вас една добра мисъл, тази мисъл иска да се сгъсти, да си създаде почва; следователно, заражда се едно обратно движение. И онзи, който не разбира закона за възможността да се реализира една мисъл, ако не внимава, може да си създаде известни неприятности. Такива противоречия съществуват у всички ви. Някой път аз виждам лицата ви помрачени. Как тъй? – Криво ви е нещо. Търсите да намерите някого виноват и казвате: Аз не трябва да бъда толкова глупав, ще му дам да разбере! Какво ще му дадеш да разбере? Почерняването на лицето показва една волева сила – течение на енергиите към центъра на земята. Значи, в този момент липсва светлина в човека. Лицето ви е тъмно, очите ви са тъмни, погледът обърнат надолу. Който и да дойде при вас, вие казвате: Оставете ме, аз искам да бъда сам. Но след 1–2 часа, а може би и след един ден, дойде ви друго настроение, вие вече излизате със сияещо лице и си казвате: Аз преминах тази борба. Мислите, че сте горе на небето. Лицето ви е светло, весело, казвате: Свърши се тази борба! Да, тя се е свършила за малко. Няма да се минат и 12 часа, пак ще дойде мрачното настроение. После пак ще се качите горе – движите се като махало. Искате, не искате, това ще дойде. Такива преживявания са имали всички велики хора – и мъже, и жени, и деца – даже и в животните ги има. Аз съм следил кучетата, котките, воловете – и у тях става поляризиране. Сутрин волът е разположен, погледът му е усмихнат, весел. Господарят му се приближава до него той поближе ръката му. Иди следобед при него той вече е неразположен, казва: не ме бутай, аз съм неразположен. Ако е кон, ще те ритне, ще те ухапе. Във всички животни изобщо има такова поляризиране на енергиите. Някой път този кон може да е впрегнат, но все пак си проявява нрава. Запример, преди години срещам един полковник със своя вестовой, отиват с файтон към семинарията, но конят е в такова неразположение на духа, че не иска да върви. Най-после полковникът и вестовоят слизат, потупват го малко по гърба, помилват го и той тръгва. Качва се отново вестовоят, качва се и полковникът, конят пак спира. Пак слизат. Галят го, милват го, тръгва. Качва се вестовоят, конят върви; качва се полковникът, конят спира. И най-после полковникът решава да върви пеш. Конят му казва: Днес ти ще вървиш пеш, не искам да те возя, нищо повече! Казват: лош нрав има този кон. Това е поляризиране. Конят казва на полковника: Днес ти няма да се качваш на файтона. Войника ти ще нося, но тебе не искам да нося. Това поляризиране на енергиите аз наричам „губене на равновесие“. Това състояние дохожда всякога, след като се усъмниш. Ти се чувстваш изоставен, като че всички са се обърнали против тебе. Казваш: аз съм нещастен. Чувстваш, че това нямаш, онова нямаш, изпадаш в ред илюзии, в които няма нито сянка от вероятност. И после, като минат няколко часа, казваш: Господ поне е с мене. И виждаш вече, че всички хора са много добре разположени към теб. Не, и едното състояние не е вярно, и другото не е вярно. Хората са такива, каквито са били и по-рано.

Движение на енергиите. Закон за поляризиране,
МОК - София, 16.3.1924г.