Проповедникът трябва да бъде идеалист, да проповядва и да служи на Бога доброволно, а не на сила. Такива трябва да бъдат хората на новия идеал; такива трябва да бъдат хората на новата наука!

Днес всички хора се стремят към свобода, но вмессто да придобият свобода, те изпадат в робство. Защо? - Защото не знаят как да я придобият. Те се обиждат за нищо и никакво. Говорят за Любовта, а се разправят по Моисеевия закон. Като видят, че някой проповядва Истината, започват веднага да се съмняват в него и казват: “Защо ли проповядва този човек? Колко ли му плащат за тия проповеди?” Някой казва: “Може би му плащат хиляди левове, а може и милион лева.” И за това мнозина казват: “Ако е за милион, и ние можем да станем добри проповедници.” - Не, проповедник с пари не става. Кречетало може да стане, но не и проповедник. Проповедникът трябва последен да задоволява своите желания. Когато всички хора се нахранят, той трябва да остане последен и да запита Господа: “Господи, мога ли и аз да се нахраня?” Проповедникът трябва да бъде идеалист, да проповядва и да служи на Бога доброволно, а не на сила. Такива трябва да бъдат хората на новия идеал; такива трябва да бъдат хората на новата наука! Такъв трябва да бъде моралът на всички музиканти, поети, художници, философи и учени! В бъдеще, когато се дава угощение, ще се тури съвсем нов ред на трапезата, а не такъв, какъвто е съществувал до сега. Когато се сложи трапезата по новия начин, майките ще наредят на първите места децата, на второ място ще поставят хората от средна ръка и на трето място ще поставят най-видните хора - музиканти, поети, писатели, художници, учени и философи, които ще кажат: “Господи, досега ние свирихме, пяхме, рисувахме, учихме децата - всичко правихме заради тях, а сега и ние ще похапнем заедно с тях и ще си починем.” Така трябва да бъде!

Глас в пустинята,
НБ - София, 12.12.1926г.