Всички хора се стремят към знание. Те не подозират даже, че знанието е в самите тях. Ако наблюдавате животните например, ще видите, че когато някое животно заболее, то само намира своя лек. След дълго боледуване у него се пробужда едно вътрешно чувство, някакъв инстинкт, с помощта на който само намира тревите, с които може да се лекува. Това се забелязва и в месоядните, и в тревопасните животни, даже и в насекомите. Същото чувство се забелязва и в човека. Оставете животното само на себе си и то ще намери своя лек, ще намери метод за своето лекуване. Едно куче счупило крака си. Това се случило някъде в България. За да не го смущава никой, то се скрило в хамбара на своя господар, дето прекарало цяла седмица без ядене. От време на време само лизало счупеното място. Кой научи това куче да пости? – Неговото вътрешно чувство. Като не приемало никаква храна, стомашният сок действал добре върху крака и помагал за бързото му зарастване. Наистина, кучето отслабнало, но кракът му скоро зараснал. И съвременните лекари практикуват пост при различните болести. Когато се яви някаква рана в организма на човека, лекарите препоръчват абсолютен пост. От глад, от малко ядене хората не умират; те умират от преяждане, от много ядене.