Всеки човек, който не може да почита гората, той не може да почита и хората. Всеки човек, който не може да почита изворите и ги разрушава, той не може да почита и живота.

Днес навред чуваш песента: “Заплакала ми е гората, гората още и планината.” - Това не е песен. От кого плачат горите? Наистина, всички български гори плачат днес, и аз им казвам: “Плачете, и аз плача заедно с вас!” Нека българинът запее сега друга песен: “Заплакало ми е сърцето, но за да не плаче аз ще се заема да измия всичките си прегрешения. Отсега нататък и гората няма да кастря, но ще и дам подтик към нов живот, както ще дам подтик и на своето сърце към добро.” Гората е символ на особен живот. Всеки човек, който не може да почита гората, той не може да почита и хората. Всеки човек, който не може да почита изворите и ги разрушава, той не може да почита и живота. Навсякъде и във всичко има живот.

Глас в пустинята,
НБ - София, 12.12.1926г.