Дойде ли страхът в човека, той веднага трябва да го замести със съвестта. Щом превърнете страха в съвест, веднага ще дойде разума, разсъдъка.

Когато човек е чрезмерно страхлив, честолюбив и със слаба надежда, той е песимист. Страхът създава във въображението на човека образи на препятствия, на спънки, които той не може да преодолее. Едновременно със страха, в него изпъква честолюбието му, че той не може да се повдигне, че остава назад от всички хора; слабата му надежда пък го обезсърчава, и той изпада в мрачно състояние, в песимизъм. Песимизмът пък ражда в него ред отрицателни качества, като лукавство, хитрост, завист, омраза. Ще питате, защо се е явил страхът в света. В животинското царство страхът е на мястото си. Там той е един от великите закони. Там той е достигнал до съвършенство. Когато някое животно е много страхливо, това показва, че правото не е на негова страна. Това животно трябва да разчита на краката си. На слабия в животинското царство казват: Тебе законът не те закриля, нито може да те избави, затова развивай краката си, те да са дълги, за да разчиташ на тях. Страхът в животните е равносилен на съвестта у хората. Значи, в човека страхът се замества със съвестта. Когато страхът дойде в човека, в него се събуждат всички отрицателни качества на миналото, които не го радват. Затова, дойде ли страхът в човека, той веднага трябва да го замести със съвестта. Щом превърнете страха в съвест, веднага ще дойде разума, разсъдъка. При това положение вече може да се говори за право.

Положителни и отрицателни сили в ученика,
МОК - Чамкория, 5.7.1922г.