Много пъти грижите и тревогите за външните блага създават отслабване на очите. Когато кажеш: „Отнеха ми се благата, не мога вече да живея“, пак почват да отслабват очите.

Ако отслабне деятелността, която е създала очите, веднага почва да отслабва и човешкото зрение. Следователно, в по-раншната възраст у децата очите са по-силни и те виждат много добре. Защото у тях има едно интенсивно желание да виждат всичко. Тях всичко ги интересува. И вследствие на тази усилена деятелност на ума, очите стават по-силни. Приижда повече кръв за очите и е по-здравословно. Колкото човек по-напредва в своята възраст, той почва по-малко да се интересува от всички външни прояви. Човек започва субективно да се интересува и да мисли за някакъв свят по-идеален. И човек става по-идеален, почва да мисли по-духовно и неговото зрение отслабва. Но това не е само фактически единствената причина. Много пъти грижите и тревогите за външните блага създават отслабване на очите. Когато кажеш: „Отнеха ми се благата, не мога вече да живея“, пак почват да отслабват очите. В момента, когато почнеш да мислиш, че няма да можеш да живееш за бъдеще, веднага почват очите да отслабват.

Дейност и замисъл на природата / Деятелность и замисълъ на природата,
МОК - София, 30.11.1928г.