Който си позволи да изпитва любовта на ближния си, той е оръдие на лукавия.

Яви ли се някакво недоволство, любовта изчезва. Любовта изключва всякакво недоволство. Обичате ли някого, не го учете, как трябва той да ви обича. Любовта не се проявява по правила. Човек обича разумното в хората. Синът обича баща си, защото е разумен. Дъщерята обича майка си, защото е разумна. Въз основа на същия закон, Бог обича човека, понеже е Негово разумно дете. Бог обича това, което е излязло от Него. Измени ли отношенията си към Бога, човек сам си поставя препятствие за великата Божия Любов. Каквото да прави, при каквото положение да се намира, човек никога не трябва да изменя на своето първо отношение. Дълбоко в душата си той трябва да знае, че обича Бога и, каквото прави, всичко е все за Него и в Негово име. Той трябва да пази това свещено чувство в себе си, никой да не знае, от какво се вдъхновява в живота си. Започне ли на всички да разправя за любовта си към Бога, той скоро ще я изгуби. Няма защо да разправяте за отношенията си към Първата Причина. Какви са отношенията ви, доколко са трайни, това и вие не знаете. Бог сам ще ви изпита. Освен Бога, никой друг няма право да изпитва брата си. Който си позволи да изпитва любовта на ближния си, той е оръдие на лукавия.

Абсолютна реалност,
ООК - София, 16.5.1929г.