Като седнеш някъде, най-първо ще запиташ, позволено ли е да седнеш на това място или не?

Невидимият свят е затворен за нашия ум, за нашите схващания, но за един ум, който е организиран по-добре, който вижда малко по-далеч, нищо не е скрито от неговия поглед. На Земята има същества, телата на които са по-ефирни, по-светещи от другите. Забелязвали ли сте, как някой път сте много по-леки отколкото в обикновено време и току се търколите на Земята. Казва си: изгубих равновесие. Не, това е, защото някое от тия по-ефирни същества е нахълтало в тебе и ти създава това състояние. Някога отиваш на някое планинско място или на някоя хубава поляна, но някое същество от невидимия свят е седнало на същото това място и се занимава. Ти се разположиш на това място, извадиш своята торба с хляба и лука и се готвиш да ядеш. Не се минава много време и те хваща главоболие или друго нещо, заболи те кръст, корем или друго нещо. Българите казват: уроки го хванали. Не, ти трябва да разбираш законите. Като седнеш някъде, най-първо ще запиташ, позволено ли е да седнеш на това място или не? Някой казва: аз мога да седна където искам. Не, ти можеш да седнеш само там, където има празно място. Чудни сте вие! Като отивате на театъра къде сядате? Сядате ли отгоре на някой лорд или друг някой господин, който вече е заел своето място? Можеш ли да седнеш на място, което е заето от някого? Не, квесторът на театъра веднага ще те изхвърли навън. Някой път казвате: ние можем да вършим в природата, каквото искаме. Не, квестор има природата и ако ти си позволиш да правиш, каквото искаш, тя ще те пипне за ухото и ще ти даде първия урок, къде трябва да сядаш. Като се върнеш у дома си или кракът ще те заболи, или кръстът, или главата и т.н. Ти си седнал без позволение на едно свещено място и стъпил там, където не трябва.

Дава плод,
НБ - София, 4.4.1926г.