Аз мисля, че ако християните не носеха кръстове по себе си, ако в църквите не държаха Христа на кръста, светът щеше да бъде по-добър, хората щяха по-малко да се заблуждават.

Ако обичаш някого, ти ще станеш едно с него, няма да бъдеш обект за него. Станеш ли обект, ти го излагаш на изкушение. Неща които се виждат и пипат, се покваряват. Човек сам се покварява. В старо време обвиняваха християнското общество, че правело оргии. Да, във времето на Нерон, римското общество правеше оргии, но християнството изключва външната, физическа любов. Християнството изключва предметната любов, понеже тя не може да бъде постоянна. Дайте ми вие пример от историята, дето двама души, от каквото и да е положение да са били, които да са имали материална връзка, и до 100 години да са живели тъй непреривно добре, без да са си казали една горчива дума. Даже между Христовите ученици имаше голяма бъркотия, понеже в тях се яви известен обект. Павел стана обект за езичниците, Петър за евреите, и тогава стана едно спречкване, докато най-после Павел каза: Аз не съм за вас обект, нито Петър, нито Аполос. Така постъпват и днес – на всяко учение ще турят по един обект, за да го опетнят. Божественото учение не може да бъде обектно! То не е учение на обекта. Християнството не е учение на Христа, то е Божествено учение. Аз мисля, че ако християните не носеха кръстове по себе си, ако в църквите не държаха Христа на кръста, светът щеше да бъде по-добър, хората щяха по-малко да се заблуждават. Днес хората се заблуждават много. Някой човек види кръст, целуне го, а пред него седи един беден, него не целува. Ако е за целувка, аз бих предпочел да целуна един жив кръст, отколкото един златен в църквата. Питам: Какво ви ползва този кръст в църквата? Кръстът, това е Божествената Светлина, Божествената Любов на невидимия, на онзи неосезаемия живот, който влиза в нас и ни дава веселие и подем.

Тесният път,
НБ - София, 11.1.1925г.