Ако целият живот само те хвалят ти ще изсъхнеш, ще станеш на пастърма. А пък ако целият ти живот само те укоряват, ти ще станеш само на мухъл.

Има нещо в човека, което му причинява приятност. А пък има неща, които му причиняват болки и страдания. Разправяше ми един мой приятел. Той ми казваше: „По някой път ние не оценяваме услугите, които хората ни правят. Аз бях много немарлив, когато падне някоя капка на дрехата ми, или когато яката ми не е на мястото, или когато палтото ми тук-таме се е поокъсало. Тези работи не са важни, си казвах. Все мислим за философски работи. За какви философски работи? Мислех да стана голям човек, да напиша голяма книга, че като я четат, всички хора да говорят заради мене. И гледах за в бъдеще как ще израсне моя портрет. Как хората ще ме гледат! И действително, написах една книга, че като ме зачесаха. Обръщам да чета един вестник да видя какво е писал за книгата. Най-първо ме понамажат и после критикуват. После чета друг вестник. Те са безпощадни, не мога да спя“. Казах му: „Нали искаше всички хора да обръщат внимание на тебе? Ето, всички хора обръщат внимание на тебе“. Казах му: „Как се справихте после с въпроса?“ Той каза: „Три, четири вечери не можах да спя. Мислих: Еди кой си вестник, какво е писал и си казвах: Чакай, аз ще му се отплатя. Това е една беля. Писаха, че съм бил голям профан, че стилът ми не бил добър, че глаголите, местоименията, прилагателните не съм турил на място, че точките, запетаите, точка и запетаите не съм турил както трябва. Дотогава аз мислех, че глаголите, местоименията, точките са на място. А пък като излезе тази книга, излезе, че глаголите не са на място.“ Та вие,които сте при мене и ме слушате, сте все от видните писатели. Как ще го обоснова? Понеже сте недоволни от живота. Значи, писали са вестниците нещо не добро за вас. Сега има една философия в живота. Вие не разбирате, че когато хората ви хвалят или корят, какво произвежда похвалата и укоряването. Вие не знаете това. Всички, които ме слушате, не го знаете. Няма нито един, който да го знае. Ако бихте знаели, аз бих се проучавал от вас. Като те хвалят хората, какво придобиваш? И като те укоряват, какво придобиваш? А пък те са две неща много на място. Най-първо или ще почнат хората да те хвалят и после ще те укоряват или най-първо ще те укоряват и после ще те хвалят. Не може да бъде другояче. Всякога похвалата произвежда в човека сухота. Щом почнат да те хвалят хората ще станеш сух, а пък знаете, че при сухотата растенията не растат. В една година, която е суха, всичко съхне в растителното царство. Следователно, необходимо е укорът да дойде. Укорът донася влага. Някой път влагата може да падне много, че да образува кал. Но в реда на нещата е това. По-добре е да има кал, измокрюване, но да има растеж в живота, който е едно благо. Лошавината не е в сушата, не е и във влагата, но в крайната влага и в крайната сухота. Ако целият живот само те хвалят ти ще изсъхнеш, ще станеш на пастърма. А пък ако целият ти живот само те укоряват, ти ще станеш само на мухъл. Всичко в тебе ще стане само на мухъл. И всичко ще почне да гние. Когато те укоряват хората, ти не знаеш кого укоряват. Например ти си актьор, играеш известна роля на сцената. Да кажем, че играеш роля в българската пиеса „Иванко убиецът“ или в „Хамлет“ от Шекспир с прочутото изречение „To be or not to be“ („Да бъда или да не бъда“). Питам: Кого укоряват? Ти не си Стоян, Драган, Петко, Иван, но играеш някоя роля с това име. Например ролята на Иванко. И хората те укоряват като Иванко в тази драма или трагедия.

Ще бъдат опитани,
УС - София, 5.11.1939г.