Когато вдигам ръцете си към Бога, кесията ми трябва да бъде отворена, главата ми да бъде пълна със светли и възвишени мисли; сърцето ми да бъде пълно с благородни и чисти чувства и желания, и волята ми да бъде диамантена, и всеки момент да съм готов да служа на великия принцип – Любовта.

Днес всички коленичат и се молят. Лесно се казва: Господи, грешни сме. Това не е молитва, но лицемерие. Бог не се лъже. Никакво лицемерие! Когато вдигам ръцете си към Бога, кесията ми трябва да бъде отворена, главата ми да бъде пълна със светли и възвишени мисли; сърцето ми да бъде пълно с благородни и чисти чувства и желания, и волята ми да бъде диамантена, и всеки момент да съм готов да служа на великия принцип – Любовта. Само така можем да коленичим и да се молим. Вън от това, всичко друго е лицемерие. Ако кесията ти не е отворена, колкото и да коленичиш, нищо не се постига. Кесията и на богатия, и на бедния, трябва да се отваря и затваря разумно. Какво прави светът, това не ни интересува. Нека той си пази своето. Ние ще направим опит, да видим, че има и друг начин за разрешаване на въпросите – по любов, а не чрез насилие.

Видѣхме Господа / Видяхме Господа,
НБ - София, 11.3.1923г.