Като изгубя парите си, ще кажа: „Добро е това.“ Онзи, който е намерил парите, ще се радва. Аз скърбя, а пък той се радва. Той казва: „Колко Господ ме обича, че намерих тези пари.“ Може би детето му е болно или жена му е болна, та като изгубя парите, си казвам: „За добро е това.“ На някого давам 100 лева да ми купи нещо и като се върне, не му взимам остатъка. Казвам му: „Нека да стоят за тебе парите.“ Аз имам този обичай и не го изменям. Ти ще кажеш: „Къде ще му отиде краят така?“ Каквото дадеш, не взимай. Това да ти бъде идеята. Че, ти разполагаш със Слънцето, с въздуха, с всичко разполагаш.