Пушенето е едно лекарство за нервите. Нервните хора обикновено пушат най-много. За пръв път тютюнът е пренесен от Турция в Европа, дето първо е отишъл в Америка. Там хората са страдали от една болест стесняване на гърдите и затова са го пушили като лекарство.

На мнозина казвам, има неща, които не са ни потребни в света. Има такива желания и мисли, и чувства, от които трябва да се освободим. Вземете онзи човек, който пуши, но е беден и затова, когото срещне, все иска по една цигара. Питам, има ли нужда той да проси цигари оттук-оттам? Следователно и много от нашите желания – литературни, религиозни, научни, културни, мязат на тези цигари именно. Хубаво. Ти пушиш, дим дигаш. Но ние не сме се родили да пушим. Този навик в природата го няма. Ще дойдем до онези естествени положения, които ни са необходими в живота. По същия начин, както и цигарите, има тъй непотребни някои наши мисли и желания. Ние не можем да ги употребим. Но после, като излезе навън този човек, пак започва да се моли: „Дайте ми, моля ви се, една цигара.“ И в българските канцеларии между чиновниците един от тях ще излезе от своята стая, ще отиде при някой от чиновниците в друга стая и ще му поиска тютюн да пуши. Те постоянно сноват. Аз не съм бил в канцеларии между чиновници, но предполагам да е така. И после, като намери цигара, пак отново седне пред масата си, пуши и се радва. Това са най-малките погрешки. Аз не казвам, че това са големи погрешки. Пушенето е едно лекарство за нервите. Нервните хора обикновено пушат най-много. За пръв път тютюнът е пренесен от Турция в Европа, дето първо е отишъл в Америка. Там хората са страдали от една болест стесняване на гърдите и затова са го пушили като лекарство. И съвременните европейски народи страдат от тази болест и пушат тютюн, да се лекуват.

Изпитай и виж,
НБ - София, 16.2.1930г.