Всички християнски народи имат с милиони тонове жито, събрано на едно място. Тия хора, които са богати, които вярват в Христа, държат това жито, а други хора умират от глад.

Аз не съдя хората, аз разсъждавам философски или чисто психологически. Виждам докъде е достигнало човешкото съзнание. Всички християнски народи имат с милиони тонове жито, събрано на едно място. Тия хора, които са богати, които вярват в Христа, държат това жито, а други хора умират от глад. Те сеят спокойно и хвърлят житото в морето, за да не спадне цената му, а че умират хората, не искат да знаят. Те мислят да се повиши цената на туй жито. Питам, туй жито защо го изпратиха, да се обогатяват хората ли? Туй жито се изпрати отгоре да го ядат хората и птиците, то не се изпрати ние да забогатяваме от това жито. Ние мислим да бъдем богати, да продаваме житото, то е наше схващане. При това всички намираме, че това е в реда на нещата. Казвате, че това са анархистични идеи. Когато ние употребяваме нещата, за какво са пратени? Не сме ли ние нарушители на този велик институт в природата. Има един закон, който ви държи отговорни. Аз не съм отговорен само, всинца сме отговорни. Аз нямам право да казвам на един банкер: „Братко, много жито си събрал. Продай го, не печели от него. Стани и ти сиромах като другите хора. Ако е – да покажеш, че имаш любов към Бога.“

Духът дава живот,
НБ - София, 8.1.1933г.