Ако един цял народ се обърне към Бога, ще може ли да разреши своите трудни въпроси? – Ще може. Нека целият български народ каже: „Господи, ние можем да жертваме за Тебе всичко! Каквото кажеш, ще направим!“

Питаше ме вчера един господин: „Какви са вашите отношения към политиката? Какъв ще бъде вашият политически живот?“ Казвам: ние не разрешаваме сега политическия въпрос, понеже ни предстои да разрешим един важен духовен въпрос. Политиката е плод на разумен духовен живот. Когато бъдем разумни и живеем един добър живот, тогава ще имаме и политика. Политиката означава свобода, а свобода имат само разумните хора. Разумни хора са тези, които имат Бога в душата си. Ако има някое същество всемъдро, разумно, това е Бог, Който е създал света. Едно от положенията, към които се стремят религиозните, духовните хора, е да станат свети, добри хора. Но като се стремят да станат добри, това показва, че те захващат една работа от края, от опашката. Не мислете, че ако хванете едно куче за опашката, сте разрешили някой важен въпрос. То може само да квичи, но като го пуснете, ще започне да лае и да хапе. То казва: „Господине, с какво право ми хващаш опашката? Какво искаш да кажеш с това?“ Опашката на кучето представлява неговия ум. Та ние трябва да разрешаваме въпросите по закона на Любовта. Всеки от вас може да ги разреши за себе си. Когато пък не може да ги разреши единично, ще ги разреши колективно, с помощта на други. Как? Ако един цял народ се обърне към Бога, ще може ли да разреши своите трудни въпроси? – Ще може. Нека целият български народ каже: „Господи, ние можем да жертваме за Тебе всичко! Каквото кажеш, ще направим!“ А днес българите казват, че имало репарации, това-онова. Защо има репарации? Защото Господ Го няма. Защо има глупости? Защото Господ Го няма. Защо има коравосърдечие между хората? Защото Господ Го няма. Всичко, което тегне на хората, е защото Господ не е между тях. Ние искаме да разрешим един от великите проблеми в света без Бога. По някой път Той ни гледа, наблюдава ни какво вършим, поусмихне се и си отминава. Ние вдигаме, слагаме, но работите не вървят.

Свещеният огън,
СБ - София, 27.8.1926г.