Като стане една война, тя трябва да стане за благото на човечеството. Ако една война се върши само от лични амбиции, тя е безпредметна.

И във войната има нещо лошо – нещо добро. Във войната се вижда и доброто, и лошото на човека. Днешните войни са по-културни: от една страна убиват, от друга лекуват. Ще дойдат милосърдни сестри, лекари, ще превързват раните, ще утешават, че е пострадал за отечеството. След това ще го възнаградят, че се е бил геройски за отечеството си. Хубави са тия неща, но аз разглеждам въпроса малко по-другояче. Какво ще бъде положението на един баща, който има десет сина и намери, че те се бият помежду си, кой колко повече да вземе от имането на баща си? Той ги намира с пукнати глави, със счупени ръце и крака. Какво ще каже този баща? Няма да му бъде добре. Той няма да бъде доволен от синовете си. Сега всички хора са разделени на две партии, на две категории: едните съчувствуват на западните народи, а другите – на източните. Едните симпатизират на Англия, на Франция, а други – на Германия, на Русия. И това е добро, но въпросът е кой е на правата страна. Въпросът е чия кауза е права. Важно е кой работи за човечеството. Като стане една война, тя трябва да стане за благото на човечеството. Ако една война се върши само от лични амбиции, тя е безпредметна. Наскоро във вестниците беше напечатана статията на един англичанин архиепископ, който пише: „Ние, англичаните, трябва да познаем своите погрешки. Ние направихме една голяма грешка с Версайския договор и затова трябва да изправим погрешката си, да останем верни на себе си, на своите обещания. Ние не сме сиромаси. Ние сме най-богатият народ и затова трябва да направим нещо за човечеството. Ние не се нуждаем от нищо, но не трябва да потискаме другите народи. Ако продължаваме да ги потискаме, нищо добро не ни очаква. Не е право това, което вършим.“ Както виждате, един англичанин се осмелява да изнася погрешките на своя народ. Той предсказва бъдещото положение на Англия, ако не се изправят погрешките. Той казва, че тъй, както вървят работите, не е на добро, но самите англичани не вярват в това, което той говори. Сега всеки човек е разделен в себе си: умът му поддържа страната на Англия и Франция, а сърцето – страната на Русия и Германия. А пък волята на човека е и тук, и там. Засега тя е неутрална. Умът и сърцето представят воюващите страни, а волята държи неутралитет. Всички неутрални хора са във волята, там се примиряват. Волята гледа кой от двамата ще спечели: умът ли ще спечели или сърцето. Ако умът спечели, тя ще отиде на негова страна; ако пък сърцето спечели, ще отиде на негова страна.

Познаване на великото,
НБ - София, 7.1.1940г.