Движенията на очите, погледът, движенията на ръцете, всичко това да бъде отмерено. Туй трябва да бъде идеал.

В ходенето мисълта трябва да взема участие. В ходенето изхарчваш безразборно енергия. В твоите движения умът ти трябва да присъствува. Като ходиш, да ти е приятно, че ходиш. В ходенето умът ти да взема участие. Във всяко движение умът ти да присъствува. Аз ви давам едно здравословно правило. Който иска да бъде здрав, като ходи, да мисли за ходенето. Да му е приятно, че ходи. Щом никак не мислиш за твоето ходене, лесно можеш да се разболееш. Тези неща може да ги наблюдавате. Вие търсите здравето. Тръгне някой да върви, той гората разглежда, цветята разглежда, къщите разглежда, а пък не мисли за своите движения – върви, удари си някъде крака. Ако вие не внимавате, с всеки удар, с всяко стълкновение става сътресение на нервната система. Казвам: Научете се да ходите. Че като ходите, прах да не дигате. Някой път се научете, че като се приближавате до някого, да ви не усети, така леко да стъпвате, че вашият приятел да не чуе. Като дойдете до него, да подскочи. Вярвайте: В света съществува един разумен свят, художествен свят, дето всички неща са турени на място. Движенията на очите, погледът, движенията на ръцете, всичко това да бъде отмерено. Туй трябва да бъде идеал. Човек може да ходи както иска, може да си маха ръцете както иска. След като се движи един човек, онези, които разбират, знаят, този човек ще успее или няма да успее. Тръгнал някой, маха си ръцете, върти се като ходи – нищо няма да направи. Друг върви бързо, бързо, и той нищо няма да направи. Не са естествени движенията. Този, който бързо се движи, той не е търпелив. Той ще иде, изисква се време да почака, той едва чакал пет минути, казва: „Не искам да чакам повече.“ Казва: „Обеща.“ – Обещал, но закъснял. Понеже мисли, че бързо се движи, казва: „Не мога да го чакам повече.“ Той не може да чака и работата му остава недовършена. Вие разрешавате една задача, не може да я разрешите и току хвърлите книгата. Не чакате да я решите. Някой музикант вземе да свири някое парче, мъчно, пак го остави. Художникът взема нещо, рисува, рисува, погледнеш, оставя четките, отлага го. Та казвам: Във всичките неща се изисква търпение.

Трите перпендикуляра,
МОК - София, 31.3.1939г.