Цветовете на дъгата във физическия свят, в астралния и в менталния се различават едни от други. Във всичките светове те са седем, но се различават по тоновете си, както се различават и музикалните гами.

Колкото средата е по-рядка, толкова и цветовете, които минават през нея, са по-ясни, по-светли. Според средата, през която цветовете минават, се дават и техните тълкувания. За пример, когато средата е гъста, черният цвят подразбира живот, изключително егоистичен. Съществата от тази среда казват на човека: „Ти си роден, за да живееш, и то само за себе си." За червения цвят те казват: „Който ви се противи, трябва да му отмъстите. Щом дигнете червеното знаме, то означава война." За портокаления цвят казват: „Човек трябва да се индивидуализира, да знае, че ако на него е добре, на целия свят ще бъде добре; ако на него е зле, на целия свят ще бъде зле." За зеления цвят казват: „Човек трябва да бъде материалист, да събира материални богатства, защото всичко е в материята." Щом дойдат до жълтия цвят, те казват: „Човек има интелект, но трябва да го използува само за себе си. Всякакъв морал, наука, ще задържа за себе си. Колкото се отнася до другите хора, за тях може да се даде друго нещо." За виолетовия цвят казват: „Като човек, ти имаш сила, но ще я държиш само за себе си, няма да я изразходваш за другите хора." Това е тълкуванието на цветовете, но само в една от техните гами. Цветовете на дъгата във физическия свят, в астралния и в менталния се различават едни от други. Във всичките светове те са седем, но се различават по тоновете си, както се различават и музикалните гами. Човек трябва да започне от дъгата на физическия свят и постепенно да върви към по-горните гами, за да схване цветовете във всички прояви. Дойде ли до причинния свят, там цветовете имат най-нежни тонове и естествено, незабелязано се преливат един в друг. По-напредналите същества пък дават друго тълкувание на цветовете. Според тях червеният цвят символизира живота, даден от Бога. Портокаленият цвят означава индивидуалността на човека, която трябва да се посвети за служене на Бога, за служене на цялото човечество. Зеленият цвят означава растене и развитие. Човек трябва да се развива, да работи за своето повдигане и усъвършенствуване, а същевременно да помага и на своите ближни. Жълтият цвят изразява човешката интелигентност, която трябва да се предложи в услуга на човечеството. Синият цвят – служене на истината. Виолетовият цвят определя силата на човека, употребена за благото на всички хора. Тъй щото голямо е значението на цветовете и тяхното приложение, но само за онзи, който ги разбира. За пример много болести могат да се лекуват с цветовете. Една болест може да се лекува с червения цвят, друга – с жълтия, трета – със синия, с портокаления, със зеления, с виолетовия и т. н. Когато някой човек има идея, иска да живее за Бога, тогава червеният цвят оказва добро влияние върху живота му. Божественият живот започва да се влива в него.

Доброто сърце,
ООК - София, 10.11.1926г.