Закон е: всеки ще даде нещо от себе си, ще плати с нещо от живота си. Ако нищо не плащаш, нищо не можеш да получиш. Колкото повече плащаш, повече ще получиш; колкото по-малко плащаш, по малко ще получиш.

Ако сегашните астрономи, които изучават слънцето чрез неговия спектър, знаеха живота му, щяха да разберат, чрез дедукция, че животът на слънцето не мяза на земния живот. Там съществува живот от висш порядък и висша хармония. Условията на земята коренно се различават от тия на слънцето, понеже земята, сама по себе си поглъща повече енергия, а дава по-малко. На това обстоятелство се дължи и грехът. Земята в сегашното си състояние е майка мащеха. Тя казва за хората: „Тези деца не са мои, аз не ги родих.” Сега ще ви обясня, какви отношения може да съществуват между две тела от различна големина. Когато по-голямото тяло поглъща повече енергия в себе си, отколкото му трябва, в малкото тяло, с което е свързано, се произвежда студ. Когато голямото тяло поглъща по-малко енергия, отколкото му трябва, в малкото тяло се произвежда топлина. Понеже слънцето изпраща голямо количество топлина на земята, оттук вадим заключение, че то е най-безкористното същество в слънчевата система. Слънцето асимилира най-малко енергия в сравнение с другите тела, вследствие на което то изпраща тази грамадна енергия, която се развива у него, по всички членове на неговата система, като им поддържа живота. Следователно, всяко тяло, което поглъща малко енергия навътре, а изхвърля повече енергия навън, може да стане център на нов живот. Приложете тази философия и във вашия живот! Мнозина запитват: „Как да се повдигна? Как да намеря Бога? Как да се облагородя?” Казвам: поглъщайте по-малко енергия, а изпращайте повече навън! Тази мисъл Христос е изразил в следния стих: „Даром сте взели, даром давайте!” То значи: всичката енергия, която човек е получил от Бога, той трябва да я изпрати в пространството, за да може Божественият Дух да я използува за неговото напредване. От спазването на това правило зависи и нашето развитие на земята. Някой пита: „Как мога да възприемам най-добре? Как мога най-добре да уча?” – Поставете ума си в едно почиващо състояние и ще можете добре и правилно да възприемате. Докато човек не дава, не може да учи. Кой ученик може да бъде способен? – Способен ученик е този, който отправя всичкото си внимание към своя учител и с това го насърчава да дава. Такъв ученик взима много от своя учител. Колкото по-малко внимание отдава ученика на учителя си, толкова по-малко получава от него. Следователно, способността на ученика да учи и да възприема зависи от неговата вътрешна интензивност. Някой казва: „Аз нямам нищо. Какво мога да дам?” Закон е: всеки ще даде нещо от себе си, ще плати с нещо от живота си. Ако нищо не плащаш, нищо не можеш да получиш. Колкото повече плащаш, повече ще получиш; колкото по-малко плащаш, по малко ще получиш. Аз говоря за Божествения закон, дето съществува равенство; в човешкия закон равенство не съществува. И тъй, ако искате да учите и да възприемате правилно, отнасяйте се към разумните хора с голямо внимание.

Работникът и неговата прехрана,
НБ - София, 13.5.1928г.