Истината внася вътрешна свобода и сила в човека. Изгуби ли истината, човек започва да се колебае и съмнява. Каквато работа предприеме, той изпитва страх и смущение.

Всеки търси, истината, познава я и когато някой му говори, той иска да знае, истината ли му говори, или не. Истината определя отношенията между душите. Сама по себе си, тя е нещо конкретно. Да носиш истината в себе си, това значи, да имаш светлина в ума и топлина в сърцето си, да си свободен в своите вярвания и убеждения. Истината внася вътрешна свобода и сила в човека. Изгуби ли истината, човек започва да се колебае и съмнява. Каквато работа предприеме, той изпитва страх и смущение. Истината е жива величина, затова, дето влезе, тя осмисля и одухотворява нещата. Да говорим за истината като понятие само, това е все едно, да казваме само имената на хората, без човека, без живата представа за него. Името Иван е мъртво; свържем ли го със самия човек, името оживява. Често, за истината се говори като за нещо мъртво, но когато се каже, че истината е глава на Словото, или „Бог е Истина", веднага тя се одухотворява и оживява. Ето защо, който носи истината в себе си, е здрав, умен, щастлив, красив, силен човек. Искате ли да бъдете красиви, да ви обичат хората, приложете истината в живота си. Някой се оплаква, че е пожълтял, не знае, какво да прави, да придобие жизнен цвят на лицето си. Много просто – той трябва да приложи истината. Тя ще му даде, какъвто цвят иска. Истината е алхимическият, философският камък, който превръща нещата. Който носи истината в себе си, той е безсмъртен; той е господар на положението, цялата природа го познава и отдето мине, всичко живо го поздравява: цветя, животни, хора. Даже реките, изворите, канарите и планините го поздравяват. Който не носи истината в себе си, постоянно се натъква на противоречия и мъчнотии. Срещнете ли човек, когото всички нападат, ще знаете, че или той не носи истината в себе си, или обществото, в което се движи, стои далеч от нея.

Бог е Дух,
НБ - София, 3.6.1917г.