Извадки съдържащи темите:

two lables
+

Човек може да привърже около себе си всяко животно, колкото свирепо и жестоко да е, но любов се иска за това.

Когато разумният човек отива при някой естественик, който изучава специално животните, той ще го помоли да му предаде нещо от своите знания, не за всяко животно отделно като индивид, нито като тип, защото това и той сам може да научи, но ще иска да му каже какви добродетели, какви качества е открил в животните. Лесно е да се каже: Вълк е това. И вълкът има добри страни. Той е интелигентен, може да се привързва около човека, както кучето се привързва. За да стане това, човек трябва да обикне вълка. Обикне ли го, той става верен като куче. Днес вълкът е вълк по единствената причина, че хората не го обичат. Те го гонят, бият, вследствие на което са го ожесточили. Ако овчарят обикне вълка, последният никога не би нападал овцете му. Като дави овцете, вълкът иска да внесе в себе си онзи елемент, който е изгубил. Като яде овце, вълкът иска да придобие мекотата, която е изгубил. Човек може да привърже около себе си всяко животно, колкото свирепо и жестоко да е, но любов се иска за това. Индусите знаят този закон и, като го прилагат, успяват да привържат около себе си кобри, лъвове, тигри, акули и др. Любовта действа и върху най-свирепите животни. Като срещне човек, у когото любовта живее, животното се приближава към него и започва да ближе краката, ръцете му, да се умилква. Индусите не позволяват да се убиват животните. Преди години в едно българско село се явили толкова много гъсеници, че всички дървета били осъдени на изсъхване. Един градинар в това село се видял в чудо какво да прави с тия гъсеници, как да се освободи от тях. Най-после решил да ги убива, да им обяви жестока война. В това време пред градината му минавал един турски дервиш. Като видял градинаря, дервишът го запитал: „Какво правиш?” – Заел съм се да убивам гъсеници, защото ще уморят дърветата. – „Стой, не ги убивай!”Дервишът влязъл в градината, спрял се под едно дърво, отворил някаква свещена книга и започнал да чете. Не се минало много време и гъсениците, една по една, започнали да слизат от дърветата и да се събират на куп. Като видял това, градинарят се отправил към купчината гъсеници, с цел да ги избие. – Не бързай да ги убиваш! – казал турчинът. Събери всички заедно и ги занеси в гората, там да ги хвърлиш. Благодари, че изведнъж се освободи от всички гъсеници, без да ги убиваш.

Живата наука,
ООК - София, 14.3.1928г.