При всяко заминаване, при всяко ново идване, у човека се прибавя един малък плюс, едно ново нещо. Той ще има същото съзнание, плюс някакъв малък придатък към първото съзнание. Туй е красивото!

Бог е Любов и тази Любов е разумна. В Божията Любов няма абсолютно никаква жестокост. Ако съществува жестокост, тя се дължи на съвсем други причини. Ще дойде ден, когато ние ще се подчиним на закона на Любовта. Да ви обясня картинно как седи този въпрос. Ако един лист се откъсне от дървото и падне на земята, той ще има ли същите отношения, каквито имат другите листа към дървото? Този лист е обезвереният лист. Всеки лист, който падне от дървото, остава при корена му. Щом изгубиш вярата си, ти си един паднал лист от дървото. Ще се намериш долу при корена на дървото и там ще минеш една последователна метаморфоза. Ще минеш през процеса на разлагането, на гниенето, ще се всмукнеш отново от корените и после ще излезеш на повърхността като клонче, като лист или като цвят. Ако и тогава не запазиш своите отношения към дървото, пак ще се откъснеш от него и ще се намериш долу при корените. Казват: обезвериш ли се, ще паднеш от дървото. Питам: каква философия има в този лист, който се откъснал от дървото? Цялото човечество представлява едно дърво и всеки един от вас е един лист на това дърво. И забележете, че всеки човек сам себе си може да откъсне от този организъм. Никакъв вятър, никакви бури, никой не може да го откъсне. Сам той може да скъса нишките на своя живот. Каква философия има в този живот? Като дойдат ветровете, ще се търкаляш наляво-надясно; като те питат защо се търкаляш, ще кажеш, защото съм глупав. Не, ти се търкаляш, защото не вярваш. Защо съм сиромах? Защото не вярваш, ти си при корените долу. Някой казва: аз съм паднал. Какво да правя? Падналите хора не могат да се спасят, както те искат. По друг начин могат да се спасят. Аз не мога да те взема да те залепя горе на дървото, но трябва да минеш през една строга дисциплина. Като сте горе на дървото, казвам ви: пазете се да не паднете от клонищата! Аз не говоря за обезсърчение, но мнозина хора мислят, че като паднат от дървото, ще може да ги вземат като сух лист и да ги залепят на самото дърво. Не, сухите листа не могат да възкръснат. Туй листо, веднъж паднало от дървото, трябва напълно да се разложи. Ние виждаме същия закон и при човека. Човек като умре, неговото тяло трябва съвършено да се разложи. Втори път този човек пак може някъде да се прероди. Някои не приемат, че човек може да се преражда. Не е въпросът дали един човек може да се прероди или не. Нещата, независимо от всичко това, си съществуват в природата. Той няма да бъде в същата форма, каквато е имал в първо време, но ще се яви в една нова форма. Той няма да има първата форма на листа. Защо? Защото навсякъде в природата съществува голямо разнообразие. Вие не можете да намерите на едно дърво два листа, които да са подобни. Онези, които са ботаници, нека разгледат внимателно листата на едно и също дърво и ще видят, че всички се различават по нещо. Голямо разнообразие съществува в цялата природа. Някога може да си бил един клон, обърнат към юг; втори път може да си един клон, обърнат към север. Изобщо, положението ти може да бъде всякога различно. Следователно, все ще има една малка разлика във вашата форма, във вашите схващания, във вашите разбирания. При всяко ново явяване ти ще бъдеш същият, плюс нещо ново. Тъй че при всяко заминаване, при всяко ново идване, у човека се прибавя един малък плюс, едно ново нещо. Той ще има същото съзнание, плюс някакъв малък придатък към първото съзнание. Туй е красивото!

Да се не смущава сърцето ви!,
НБ - София, 22.3.1925г.