Щом стане светия, пращат го на земята да помага на хората. Като станете светии, вий ще бъдете превозни средства на другите хора на земята. Ще дойдете от небето, за да пренасяте.

Вий, които ме слушате тук, не сте светии, нито един от вас не е светия, но сте кандидати за светии. Не че искам да ви обиждам, но казвам, че не сте светии. Защо трябва да кажа, че сте светии, да говоря нещо, което не е? Ако пък кажа, че сте светии, ще направя друга погрешка. Че сте кандидати за светии, виждам по това, че като наблюдавам червея, който пълзи по земята, имам предвид, че той е кандидат за пеперуда. Че е червей днес, червей е, но че утре ще бъде пеперуда, това не мога да го откажа. Утре ще бъде кандидат за пеперуда. Няма да се мине много дълго време, и той ще стане пеперуда. Че днес не сте светии, това не е някакво голямо зло. И че един ден ще станете светии, няма да бъдете в по-добро положение, отколкото сте сега. Аз разглеждам нещата от становището на земята. Мнозина говорят за небесния живот. – Какво ще говорят за небесния живот? Ето, тази работа и за мене е малко неясна, защото сега съм на земята. Когато един кон е мършав, не го товарят с много товар. Лошо е, че е мършав. Той едва носи товара си. Нека се поугои, като се подобри положението му, всичко става за него по-добро. Положението му се подобрява и той започва да скача, да се радва. Питам: Каква разлика има между първото и второто положение на коня? Има разлика. В първото състояние ти усещаш вътрешно своята немощ и си казваш: Така е, щом съм един мършав кон, никой не ми обръща внимание, нямам никакво уважение и почитание. При второто състояние, ти усещаш една вътрешна сила, виждаш че можеш да риташ, да се браниш и казваш: Така е, щом съм угоен. Но като не знаеш как да се управляваш, ще те натоварят хубаво. Кое положение е за предпочитане? Разбира се, че второто. Нека да съм угоен, пък и макар, че хората ще ме натоварят. А пък като съм мършав кон, не мога да се освободя от това униние. Щом съм слаб и като снемат товара ми, пак едва ще се матохара. А като съм угоен, като снемат товара ми, хайде в гората. Сега ще направя един малък превод на тия две състояния. Според мене, човек, който не мисли, той е мършав кон, а който мисли, той е угоен кон. Мършавият кон малко знае, защото по-малко го товарят, но и угоеният кон, когото много товарят, и той не знае много. Но има една разлика. Според мен свободата е по-близо до умния човек, отколкото за онзи със слабия характер. Следователно, светията има преимущество пред обикновения човек. Светията, обаче, не е свободен. Щом стане светия, пращат го на земята да помага на хората. Като станете светии, вий ще бъдете превозни средства на другите хора на земята. Ще дойдете от небето, за да пренасяте. Вие мислите, че като станете светии, на ръце ще ви носят. Не, щом станете светии, ще ви впрегнат на работа. Ако ме чуят светиите как говоря за тях, и ако мислят като вас, те биха ме дали под съд. Не искам да кажа, че светиите са коне, не искам да употребя думата кон, макар че тази дума има хубаво значение.

И отиде, та се представи,
НБ - София, 10.3.1935г.