Две страни воюват помежду си, но след като свърши войната, дълго време се изисква, докато тия хора се освободят морално от убийствата, които са научили във време на войната. Колко време трябва да се мине, докато те създадат един нов морал в себе си.

Понякога като искам да ви обясня едни неща, всякога се натъквам на други. И наистина ако искаш да изправиш хората от една погрешка, те ще се натъкнат на друга. В остров Цейлон се явила една мишка, която правила големи пакости на хората. За да се избавят от тази мишка, те пренесли фараоновата мишка от Египет в остров Цейлон. Действително, тя ги избавила от тази мишка, но после налетели на друга чума. Тъй щото, това, което в даден случай се освобождаваш, отпосле то става едно нещастие. Ще ви приведа един такъв пример: Вземете, например, една война, която се счита за избавление от едно нещастие на неприятеля. Две страни воюват помежду си, но след като свърши войната, дълго време се изисква, докато тия хора се освободят морално от убийствата, които са научили във време на войната. Колко време трябва да се мине, докато те създадат един нов морал в себе си. Хората, които са се научили да убиват, не мислят много, току вадят пищов. Ще кажат някои, че това са наследствени черти. Не, това, че хората се убиват показва известни придобивки, известни навици, които те са придобили във време на войната. Тези качества се предават вече като наследствени черти и в мъжете и в жените. Ето, жените, които минават за миролюбиви, които не са ходили на война, току някоя жена дигне дилафа, удари мъжа по главата, и той хване главата си и излиза навън. Тя казва: Да знаеш, че и аз мога да воювам. Аз превеждам този пример, за да изразя едно социално отношение. Казвате: Толкова ли са лоши жените, че могат да бият мъжете си? – Това са редки случаи. Аз не вярвам, че между вас има някой, на когото жената да е пукнала главата с дилафа. С това не мислете, че визирам някого. Не, аз само изнасям един факт от социалния живот.

И отиде, та се представи,
НБ - София, 10.3.1935г.