Трудните моменти в живота на човека имат за цел да събудят съзнанието му. Ако съзнанието му се събуди, той е спечелил нещо изключително.

През време ни Балканската война, един българин, учител в Казанлък, попаднал в неприятелски ръце. Неприятелят избил много българи, войници и офицери, но по някаква щастлива случайност, този учител могъл да избяга от неприятелския куршум и се скрил в една пещера, дето прекарал цели три дена без троха хляб и без капка вода. По идеи той бил анархист и не вярвал в Бога. Като огладнял много, той започнал да мисли какво да прави. Да излезе вън от пещерата, ще се изложи на неприятелските куршуми. Да остане в пещерата, рискува да умре от глад. Най-после му дошла на ума една светла идея. Той си казал: Защо ставам толкова фанатик? Защо да не се помоля на Бога, да ми помогне по някакъв начин? Ще направя опит, може да ми се чуе молитвата. Много хора вярват в Бога. Нека и аз опитам този Бог. Той се обърнал към Бога с думите: Господи, когато бях малък, слушах от родителите и от учителите си, че Ти си ни създал и се грижиш за нас. Дали е вярно това, не зная, но така е писано. Аз искам да направя един малък опит, да проверя истинността на тези думи. Животът ми е изложен на явна опасност. От една страна съм заплашен от неприятелски куршум, а от друга – глад ме мъчи. Помогни ми да се върна в отечеството си жив и здрав. Ако се върна в родния си край, ще проповядвам името Ти, както досега свободно съм проповядвал своите идеи. Като изказал тези думи, той се вглъбил в себе си тих и спокоен и останал да чака отговор на молитвата си. Не се минало половин час, той видял една костна жаба, с парче хляб в устата си, се отправя точно към входа на пещерата. Щом стигнала до входа, тя оставила хляба на земята и се върнала назад. Той взел хляба, изял го и по този начин уталожил глада си. Като укрепил силите си, той могъл да се добере до границата, дето били българските постове и с тях заедно се върнал в отечеството си. Тук той започнал да разправя на близките си, както и на своите ученици, как повярвал в Бога. Той им казвал: Много философски книги четох, много проповеди слушах, но никоя от тях не можа да ме убеди в съществуването на Бога. Обаче, една костна жаба можа да ме убеди в съществуването Му. Това, което видни философи не можаха да направят, костната жаба го направи. Тя ми доказа, че има Един в света, Който се грижи за всички хора, за всички живи същества. Сега, аз не искам да ви накарам да вярвате като този учител, но казвам: Когато се намерите в някакво изключително положение в живота си, направете и вие този опит да се уверите в съществуването на една Разумна сила, която регулира всички неща. Ще дойде ден, когато всеки човек ще се намери в някакво трудно, безизходно положение. В този момент, именно, той трябва да се обърне към Бога, да направи един опит, да види съществува ли Той или не съществува. Трудните моменти в живота на човека имат за цел да събудят съзнанието му. Ако съзнанието му се събуди, той е спечелил нещо изключително.

Да ида да го събудя,
НБ - София, 8.12.1929г.