Адът е училище за изправяне на хората. Бог е създал ада за упоритите и своенравни духове, като прекарат там известно време, да поумнеят техните дебели глави. Като се изправят, Бог ги хваща с щипците си, изважда ги навън и казва: Хайде сега на работа!

Хората, изобщо, трябва за знаят, каква е задачата на цялото човечество. Те трябва да знаят, каква е задачата и на дървото. Задачата на дървото е да запази всичките си листа, нито един лист да не падне от него. Някога може да падне един лист, но само ако е за услуга на нещо. Какво ще стане с дървото, ако всички листа окапят? – Животът престава, т.е. прекъсва се достъпа до реалността. Дърво, на което листата окапват, не може да даде плод. Докато листата са на дървото, и цвят може да даде, и плод може да върже. Щом окапят листата му, нито цвят може да даде, нито плод може да върже. Мислите ли, че човек, който боледува, може да служи на Бога? Мислите ли, че обезсърдченият може да служи на Бога? Можеш да се обезсърдчаваш, но ако извадиш известна опитност от това. Ако при обезсърдчението твоите възгледи са криви, трябва да се спреш и да ги изправиш. Хората боледуват по единствената причина, че природата ги спира в живота, да дойдат до пълно съзнание, да се научат, какво да правят. Някой боледува известно време и казва: Излекуваха ме лекарите. Даде няколко хиляди лева, направят му няколко инжекции, но като повтори същите погрешки, след четири–пет месеца отново заболява. Инжекциите са на място, но никога не са правени толкова много инжекции на хората, както сега. Мислите ли, че сегашните хора са много по-умни от хората на миналото? По умни са в това отношение, че като изпишат една тетрадка, казват: Няма място де да пиша, пълна е вече тетрадката. Като кажеш така, чувстваш се свободен. Казвам: Нашите тетрадки на страданието са почти препълнени. Доста страдания! Няма нужда вече от тях. Казват някои, че и на оня свят ще се мъчат – ад имало там. Големите богослови и проповедници казват, че колкото време е нужно, за да се изпари водата на земята, капка по капка, толкова години ще страда човек в ада. Това е крива философия. Адът е училище за изправяне на хората. Бог е създал ада за упоритите и своенравни духове, като прекарат там известно време, да поумнеят техните дебели глави. Като се изправят, Бог ги хваща с щипците си, изважда ги навън и казва: Хайде сега на работа! Който не разбира, защо е пратен в ада, казва: Господи, благодаря ти, че ме изпрати тук, при топлия въздух. Господ му отговаря: Според мене, ти си в ада, не да ти е топло, но да се учиш. Научи ли се, как да изправиш живота си? Адът е място за изправяне на живота, а сегашният живот е място за работа, за благото на хората. Това е новото разбиране.

Реалности в живота,
ИБ, ПС - София, 5.11.1944г.