И злото в човека също тъй има право да расте, както и доброто.

Ако вие окопавате лозата си, но не обрязвате пръчките й, какво ще стане с вашата лоза? Пръчките на самата лоза не се окопават, те се обрязват, а самата лоза се нужде от окопаване. И колкото повече окопавате, т.е. обработвате лозата, толкова повече растат и бурените около нея, защото имат по-добри условия. Същото нещо се забелязва и у добрия човек. Едновременно с развиването на добродетелите му, се развиват и някои лоши качества. Туй зле ли е? - Не е зле. И злото в човека също тъй има право да расте, както и доброто. Аз няма да се спирам, да обяснявам, какво нещо е злото. Злото е един живот. Според моите схващания, злините, които сега съществуват в света и у нас, са неизползвани добродетели на миналото. Следователно, сега трябва да се навлезе в един нов период, дето добродетелите имат условия да растат. Те са взели обратно движение в нас. Злото не може да се изкорени сега, но за в бъдеще. И когато Христос говори за бъдещето, за свършека на света, Той подразбира, че за в бъдеще ще дойде една нова вълна и туй, което сега е зло в света, ще мине в друга фаза на своето развитие. Туй е едно условие, една възможност за ония хора, които днес са лоши, за в бъдеще да станат добри. Всеки човек, който закъснее в своя път на развитие, става лош. Това може всеки да провери. Например: представете си, че вие имате условия да спечелите, но като се изгубят тия условия, у вас се заражда едно недоволство и като дойде сиромашията, вие започвате да крадете и казвате: ние можем да бъркаме тук или там, Господ позволява това. Да, Господ позволява всичко, може да бъркаме навсякъде, Господ дава щедро, но онзи, който е дал да му обработват лозата, той не дава. Когато аз вляза в някоя чужда градина, да си набера ябълки, Господ казва: "Много добре направи!" Но онзи, на когото съм дал тази градина под наем, ще дойде да те хване и ще те набие. Всички казват: Господ дава щедро! Да, така е; и ние казваме, че Господ дава на всички щедро, но дали хората са разделили земята си право, това е друг въпрос. И затова днес хората казват: Господ дал на този в изобилие, а на онзи нищо не е дал.

Домовит човек,
НБ - София, 7.3.1926г.