Любовта, това е онова естествено състояние на човешката душа. То значи душата да бъде у дома си, така както рибата живее във водата. Това е онова естествено състояние, при което животът може правилно да се развива.

Това, което хората наричат любов, то е едно удоволствие временно: хайде да си попийнем малко винце. Това са временни състояния. Когато говорим за любов, разбираме човека в неговата целокупност, в онова първично проявление, или аз го наричам: да може да се разговаря с живата природа, с всички разумни същества, да дава и като се върне, усеща се радостен и богат. Разширение има, той е готов на всички жертви, смел и решителен. Щом няма тези правилни връзки, ражда се обезсърчението. Ще търсите в себе си кое е онова, което люби. На кое място е? Локализирали ли сте го? Има една любов, която ограничава човека. Има една любов, която стеснява ума на човека. Има една любов, която сгърчва краката на човека, не му се ходи, седи само и фантазира. Те са разни състояния. Когато ние говорим за любовта, човек става подвижен, пъргав, умен, изправен е той във всичките си постъпки. Любовта, това е онова естествено състояние на човешката душа. То значи душата да бъде у дома си, така както рибата живее във водата. Това е онова естествено състояние, при което животът може правилно да се развива. Това е схващание. И следователно усилията на цялото човечество е да се върне към туй първоначално състояние, което е изгубило. И то ще се достигне, някои са го достигнали, някои са още на път, но един ден всички ще дойдете до това естествено състояние.

Микроскопическите добрини,
МОК - София, 14.2.1926г.