– Де е Бог? – Навсякъде, но никъде не може да Го намерите. – Защо? – Не знаете, де и как да Го търсите. Да търсите Бога, това е все едно да търсите захарта във водата. Ако турите захар във вода, в скоро време захарта ще изчезне. Въпреки това, тя е предала едно от качествата си на водата – сладчината. По вкуса на водата познаваме, че в нея има захар. Качество на водата е мекотата. Следователно, сладчината се проявява само при мекотата. Говорим за стари и нови форми. Обаче, трябва да се знае, че Божественото начало не се ограничава от външните форми. – Защо? – Защото то само ги е създало. Формите, обаче, ограничават човешкото начало, даже и самия човек. Затова се казва, че формите не правят човека щастлив. Всяка форма е ценна, когато съдържанието й е ценно. Ето защо, дойде ли в ума ви една светла мисъл, в сърцето ви – благородно чувство и във волята ви, – добра постъпка, вие трябва да им дадете подходяща форма, за да намерят мястото, дето могат да се проявят. Значи, съдържанието се нуждае от съответна форма, а формата – от място, дето да се прояви.