Човек сам по себе си не може да бъде добродетелен. Той може да възприеме добродетелите само от растителната храна.

Казвам: Красиво нещо са човешките очи. Всъщност, кое е хубавото в човешките очи? Хубавото в човешките очи е онзи лъч, който излиза от сърцето и минава през очите. Този лъч се среща у малко хора. Той обикновено се проявява, когато човек е в напълно нормално състояние. Ако схванете този лъч, той ще произведе у вас радост, надежда, разширение, свобода. Човекът, у когото сте съзрели този лъч, може да не е учен, но той е в сила да събуди добрите състояния у хората. Когато този лъч излиза от очите на някой човек, тогава и хора, и животни имат пълно доверие в него; няма ли този лъч, и хората, и животните бягат от човека. Казвате: Еди-кой си е учен. Питам: Има ли този лъч в очите си? – Няма. – Тогава той не е учен човек. Може да има знания, може да е натоварен с много багаж, но той не е истински учен. Сега, под думата „очи“, аз разбирам прозорци на човешкия дух. Най-ценното нещо, което човек има, това са неговите очи. Като говоря за лъча, който излиза от очите на хората, аз нямам пред вид неговия нисш ум, който представя най-долното състояние на човека; аз нямам пред вид даже и разумността, която е средното състояние на човека, но подразбирам висшата Божествена Мъдрост, която произтича от Духа. Следователно, аз имам предвид висшия ум на човека, който крие в себе си всички дарби и способности. Думата „ум“ или „ом“ е санскритска и означава висшето начало у човека. В този смисъл ум и дух са едно и също нещо. Казвам: В това отношение, ако иска да бъде щастлив, човек трябва да се заеме с изучаване устройството на своя организъм. Истински духовните и религиозни хора знаят това нещо и те са се заели с разрешението на проблема за щастието, т.е. с изучаване на очите. Те гледат на очите като израз на любовта, която се крие в човека. Те разглеждат любовта като особен свят, свързан с най-възвишените същества, които живеят на небето. На земята обаче, любовта заема най-долно положение. Втората стъпка след Любовта, това е Мъдростта. Обаче, вие не можете да се занимавате със самата Мъдрост, но се занимавате със знанието. Например, вие трябва да се занимавате с живота на растенията. Защо? – Понеже много растения, както и много плодове ни служат за храна. Следователно, вие трябва да знаете, какво влияние оказват те върху вашия организъм. Ако ядете череши например, те оказват едно влияние; ако ядете ябълки или круши, те оказват друго влияние; ако ядете тикви, те оказват трето влияние и т.н. Изобщо, всеки плод служи за проява на една или на друга добродетел в човека. Разнообразието на добродетелите зависи от употребата като храна на различните растения и плодове. Човек сам по себе си не може да бъде добродетелен. Той може да възприеме добродетелите само от растителната храна. И за в бъдеще, когато хората се научат да се храня правилно, те няма да употребяват само една храна, например, само сливи или само ябълки, но ще употребяват разнообразна храна. Христос е казал: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Обаче, каквато храна и да употребява човек, той трябва да се храни така, че тази храна да даде плод в него, да се конкретизира. На същото основание всяко човешко желание и всяка човешка мисъл трябва да се конкретизират. Ако се конкретизират, те ще внесат нова насока в живота на човека, а впоследствие те ще дадат и нов плод. И всеки човек отвън, който може да внесе у вас една нова мисъл, която да се конкретизира, той непременно трябва да ви обича. Не можете да внесете в човека някаква нова мисъл, ако не го обичате.

Благо и леко,
НБ - София, 29.5.1927г.