Разумният човек всякога избира най-дългия път, а глупавият избира най-късия път.

Разумният човек всякога си служи с криви линии; той винаги върви по спирала. По счупени линии той не върви. Движи ли се по криви линии, животът му ще се изправи. Разумният човек всякога избира най-дългия път, а глупавият избира най-късия път. На пръв поглед тези мисли изглеждат противоречиви, но аз ще ви обясня идеята, която се крие в тях. Ние наричаме глупавия човек болен, а разумния – здрав. В такъв случай кой може да издържа на по-дълъг път: болният, или здравият? – Здравият, разбира се. Следователно здравият и разумният човек вървят по една и съща линия, а глупавият и болният и да искат, не могат да вървят по техния път. Те всякога ще гледат да съкратят малко пътя си, все ще търсят късия път. Значи в живота важни са резултатите. Дългото време с добри резултати е късо време, а късото време с лоши резултати е дълго време. Защо? – Понеже човек дълго време ще изпитва радости, вследствие на което ще забрави тази продължителност, през която е траяла изкупването. В това отношение резултатът е важен, че сте изкупили греховете си. Щом имате добри резултати, никой от вас няма да щади времето си. И тъй, когато казваме, че най-късият път е правият, всъщност ние разбираме разумния път, с добрите резултати, а не буквата на нещата. Много от съвременните хора, както и много от вас, искат в скоро време да станат учени. За една година човек може ли да стане учен? За 5 или за 10 години може ли да стане учен? Да бъде човек горе-долу учен, да свърши четири отделения, затова се изискват 120 години. Казвате: „Тъй ли?“ Ами какво трябва да се каже тогава за хората, които са завършили университет и притежават диплом? Тази ученост е според разбиранията и изискванията на хората, които живеят на земята. Те имат особена мярка за учените хора. Щом е така, ние питаме: Защо като има толкова много учени хора на земята, те не оправиха досега света? Не могат ли да оправят света, те не са истински учени. Днес има толкова много учени-медици, лекари, а при това болестите се увеличават. Много учени-философи има, а при това мисълта на хората се забърква все повече и повече. Много учени-богослови има, а при това в умовете на религиозните хора съществува голяма каша. Навсякъде ще срещнете учени хора, а при това работите се повече оплитат, а не се разплитат. Значи днес хората се нуждаят от истинско, положително, реално знание, което да изправи забърканите работи в света.

Природни изрази,
ООК - София, 3.3.1926г.