Бог държи съзнанието на много хора непробудено, да не би преждевременно да се пробудят и да станат нещастни.

Съвременните хора се движат между две крайности: ту съзнанието им потъмнява и те се скриват в себе си, ту се разсветлява и те излизат навън. Има известен род охлюви, които някога са излезли от черупката си, без да са били готови за външните условия, и сега страдат, не могат да се върнат назад. Тогава и на вас казвам: Дръжте черупката си, докато не измените формата си, докато не се пригодите към външната среда. На същото основание и възгледите ви трябва да имат такива форми, които да ви помагат. Следователно всяко нещо, което ви занимава, трябва да има пряко отношение към вас, да ви помага в пътя, в който вървите. Ако мислите и чувствата не ви помагат, защо ви са те? Ако музиката, науката не ви помагат, защо ви са те? Ако добродетелите не ви помагат, защо ви са те? Всяко нещо трябва да е на мястото си, да принесе известна полза. Съвременните хора гледат повече на външната страна на живота, кой какво има, какво положение заема, а с това спъват развитието си. На това основание Бог държи съзнанието на много хора непробудено, да не би преждевременно да се пробудят и да станат нещастни. Няма по-голямо благо и щастие за човека от това да се пробуди съзнанието му. Обаче, ако съзнанието на човека се пробуди преждевременно, когато не е готов за това, то е равносилно на положението на човек с болен стомах. Ако поканят такъв човек на угощение, той не може да вкуси от нищо, защото стомахът му е развален. Той погледне към това ядене, към онова ядене и казва: „Щастливи са онези хора, които могат да ядат." Ако вкарате един невежа в една библиотека с класически книги, какво ще се ползува от тях! – Нищо не се ползува. Той нито може да чете, нито може да разбира.

Говор и пение,
ООК - София, 1.12.1926г.