Да проявяваме и да прилагаме всеки ден закона на Любовта, това е нашето предназначение в живота.

Благостта, това е най-възвишеното състояние на човешкия дух, към което ние ще се стремим. Благост към всички, това е един вътрешен стремеж у човека. Защото в закона за любовта, тъй както сега съществува във всички народи, това е едно самоограничение на личността, самоограничение на дома, самоограничение на народа, самоограничение на ангелите, самоограничение на Бога. Това е именно проявлението на Любовта. Днес в българския език няма дума, която да означава проявлението на Бога, онова абсолютно проявление на онази пълна Любов, която да включва всичко в себе си. В туй състояние на благост, в Бога няма нито най-малкото желание да стори някому най-малкото зло. Той като мине покрай най-малката, най-нищожната мушица, все ще й се позасмее, ще й даде условия да живее. И дето има смърт, разрушение, нещастие, Бог се притича на помощ на всички. Защото разрушенията в света произтичат от съвсем други причини. Няма да се спирам да обяснявам, кои са причините за разрушенията, затова има много теории. Аз няма да се спирам и да обяснявам, кои са причините за греха. Аз не искам нито да поддържам тия теории, нито да ги опровергавам, засега те са приятно занимание на човешкия ум. Обаче има нещо съществено във всичко това. Туй, което човек е преживял през всички векове, това са придобивките от тия 250 милиарда години. То остава у нас безсмъртно, то съставлява у нас основата на една безсмъртна велика наука, в която участвуваме не само ние, но и всички по-велики, по-възвишени същества. Та казвам: да проявяваме и да прилагаме всеки ден закона на Любовта, това е нашето предназначение в живота. Някой казва: аз зная това, слушал съм какви ли не беседи за Любовта. Казвам: ти изучавал ли си тия 35 милиона проявления на Любовта? Любовта има 250 милиарда приложения. Понеже казваме, че човешкият дух е живял 250 милиарда години до сега, значи всека година отговаря на едно приложение на Любовта – според възрастта му. Какво богатство е това! Сега вие ще се уплашите, ще кажете: замота ни се умът! Няма защо да ви се замотае умът. Ако аз ви покажа онази изобилна вода на Великия или Тихия океан, то не е за да я изпиете.

Благ,
НБ - София, 17.1.1926г.