Не е лошо човек да има развита нервна система, но лошото е, когато стават пропуквания в нея. Това положение е подобно на прекъсването, което става някъде в електрическата инсталация, вследствие на което съобщенията не стават правилно.

Казват някои, че религиозните, духовните хора били психопати, умопобъркани, малко ненормални хора. Обаче, от направените досега статистически сведения известно е, че в България има повече от 10,000 души умопобъркани, луди хора. Кой е причина за полудяването на тези хора? Тия хора все духовни ли са? Аз правя превод на думата „психопат" и намирам, че тя не е лоша дума. Думата „психопат" е образувана от думите "психо", „психея" - душа, и „патос" - увлечение, разположение. Значи, „психопат" е човек, който душевно е добре разположен. Хората не приемат това тълкувание, но то си остава за тях. Психопатът е човек, който не тълкува нещата, както хората ги разбират, вследствие на което влиза в известно стълкновение с тях. Понякога той преувеличава нещата, понеже нервната система у него се е развила повече, отколкото трябва. Той е станал чрезмерно чувствителен. Като казвате, че психопатът е анормален човек, питам: коя е нормата за нормалния човек? Анормален е този, на когото нервната система е пропукана, та голяма част от неговата енергия изтича навън. Неврастеник пък е този човек, който по нещо се отличава от другите, прогресирал е в някоя област. Не е лошо човек да има развита нервна система, но лошото е, когато стават пропуквания в нея. Това положение е подобно на прекъсването, което става някъде в електрическата инсталация, вследствие на което съобщенията не стават правилно. Думата „психопат" днес я взимат в извратен смисъл; под психопат разбират човек, на когото умът малко не достига. Оттук може да се извади следното заключение: ако умът на някой човек стига, за да направи някакво престъпление, той не е психопат; ако умът на някого стига, за да изопачи един закон, да го заобиколи и да се оправдае пред хората, той не е психопат.

През онези дни,
НБ - София, 25.10.1931г.