Велика сила е колективната мисъл. За да вземе участие в тази мисъл, човек трябва да владее своите мисли и чувства. Щом постигне това, той може да допринесе нещо и в колективната, обща мисъл на цялото човечество.

Сега не мислете, че ще минете без мъчнотии и страдания. Да мислите, че ще минете без страдания, това е заблуждение. Не е все едно да имате живо, цъфнало цвете или нарисувано цвете. Така също не е все едно мислите ви да бъдат преживени, излезли от дълбочината на вашата душа, минали през огъване на сърцето и разтърсване на ума или — само прочетени и изговорени. В първия случай вие сте минали през процеса на цъфтенето, вследствие на което изпитвате вътрешно обновяване и бодрост. За предпочитане е човек да мине през страдания, отколкото да прекара лек, охолен живот. За предпочитане е човек цял ден да прекара на лозето, да придобие пришки на ръцете си, а лицето му да почернее, отколкото да няма никакви пришки и лицето му да остане бяло, незасегнато от слънцето. Който работи на Божественото лозе, той винаги ще има дял в него. Природата обича работните, трудолюбивите хора, а на мързеливите дава гръб. Човек трябва да бъде вътрешно бял, а не външно. Външно може да бъде бял или черен — това не е важно. От всички се иска работа — нищо повече. Ако работите, природата ще ви помага и Бог ще ви съдейства. Казано е в Писанието: „Молете се един за друг!" Това значи: Помагайте си взаимно! Като видите, че някой е скръбен, трябва да му се притечете на помощ. Вгледайте се в положението му, вижте от какво има нужда и с общи усилия му помогнете. Ако се нуждае от пари, и с пари можете да му помогнете. С мисълта си човек може да помага на ближните си и в трите свята: физически, сърдечен и умствен. Велика сила е колективната мисъл. За да вземе участие в тази мисъл, човек трябва да владее своите мисли и чувства. Щом постигне това, той може да допринесе нещо и в колективната, обща мисъл на цялото човечество. За да развие своето сърце и придобие права мисъл, човек минава през ред страдания и изпитания. Следователно трябва да знаете, че страданията, през които минавате, почиват върху известни закони. Те са строго определени и предвидени. Чрез страдания човек учи, придобива знания. Без страдания, и четири факултета да е свършил, нищо няма да се ползва. Това знание остава само на книга написано, без приложение. Истинско знание е онова, посредством което човек предвижда всичко, каквото може да му се случи. И ако му се случи нещо, някаква болест запример, той лесно може да се справи с нея. Затова от него се иска силна воля да преодолява препятствията, които среща на пътя си.

Житно зърно,
МОК - София, 11.4.1923г.