Всяко едно желание в мене за пари носи друга проказа в себе си. В онези благородни нишки на моя мозък става вече едно натрупване. Аз отварям вече прозорците на моята душа, и там се натрупва един тънък пласт от една материя много фина, но много отровна и вредна за този свят.

Ще дойда сега до свещениците, до проповедниците, нали ги има навсякъде в света. Аз не говоря специално за тукашните, принципално говоря, за тия и в Индия, и в Япония, и в Германия, и в Америка, навсякъде. Дойде някой при свещеника, казва: Стоян еди-кой си се поминал. Свещеникът се зарадва, вземе си епатрахила, кадилницата, Евангелието, отиде, чете му молитви и все за Господа върши това. Казва: ама ще платите! Мисли си после: извърших волята Божия. На втория ден дойдат при него, кажат му, че еди-къде си се родило дете. Отиде да кръщава той, но пак му плащат. На третия ден го викат да венчава. Венчава, но пак му плащат. Питам: де е моралният кодекс, по който трябва да се служи на Бога? Де е онова безкористие, с което ние трябва да служим на Бога? Казват: християнска култура! Та християнската култура в това отношение е такава, каквато е и у езичниците. Действително ние не сме толкова груби, колкото езичниците, но според светлината, която имаме, нашите малки погрешки могат да имат по-лоши последствия, отколкото на езичниците. Техните грешки са по малки, отколкото на съвременните моралисти. Дойдат в Америка видни проповедници, проповядват, но им се плаща. И аз сега съжалявам, че няма да ми платят. Както и да е, но казвам, че на тия видни проповедници от Америка им плащат на една проповед по 100 доларчета, това са 500 златни левчета. Всеки златен лев на българска валута е 30 лв.; значи 15,000 лева гори — долу на седмица. Как мислите, не биха ли говорили красноречиво тия проповедници, като вземат 15,000 лв. С какво въодушевление биха говорили! Като взимат 15,000 лв. всяка седмица, за месец правят 60,000 лв. в една година колко ще станат? — Близо 600—-700,000 лв. Да, но според мене това не е култура. Това е натрупване на материал. Всяко едно желание в мене за пари носи друга проказа в себе си. В онези благородни нишки на моя мозък става вече едно натрупване. Аз отварям вече прозорците на моята душа, и там се натрупва един тънък пласт от една материя много фина, но много отровна и вредна за този свят. Знаете ли колко е тънък този пласт? Той по дебелина съставлява една десетомилиардна частица от милиметъра. Толкова е тънък този слой, с микроскоп не може да го видите. Но като се натрупа тази материя, тя вече създава едно недоволство. Например, ако аз погреба един човек, безразлично, дали съм светия или престъпник, и му взема 100 лева за молитвите, като се върна у дома, всичкото благородство от мене ще изчезне. Не само това, но някои казват: хората трябва да ни видят, като се молим. Не, хората не трябва да те знаят, не трябва да те виждат, като се молиш. От това гледище, светът не трябва да знае, когато се молим. Съвременният свят разбира само езикът на мотиката. Щом вземеш мотиката и отидеш с нея на нивата, ще те питат: какво правиш? — Копая. Много добре правиш. Вземеш чука, питат те: какво правиш? — Чукам. Много добре правиш. Но ако седнеш някъде в размишление, казват: този будала какво е седнал там? Цял ден седи като някой истукан. Туй са схващания! И всички хора, които работят, все за будали минават. Защо? Днешните хора мислят, че религиозните хора не работят. Не е тъй. Истинската работа е само в служене на Бога. Е, кое е по-хубаво? И аз мисля, че ако някой светия разоре някога само един декар земя, то житото, което ще се роди, ще има зрънца, подобни на кокоши яйца. И като ядеш, това жито ще мяза на такава хубава паста, каквато никой не може да ти направи и в устата си ще изпитваш такава, приятност, която ще те ободри и ще ти държи сито за цяла седмица. Питам: след това няма ли да се разреши въпросът за хляба? Днес казвате: хлебец, хлебец! И — по три пъти на ден ядете. И въпросът за хляба пак не се разрешава.

Той знаеше,
НБ - София, 29.11.1925г.