В нас трябва да има един стремеж и работата, която ни е дадена в даден случай, да я изпълним, тя е вътрешна. Външната форма ще ни даде случай да развием ония способности, които са заложени в душата ни. Затова излизаме от небето, да придобием опитности.

Ние трябва да разсъждаваме конкретно и просто, да не си правим илюзии, нито трябва да се надценяваме, нито трябва да се подценяваме, да си туряме една цена по-ниска, да се не обиждаме, а трябва да взимаме туй положение, в което сме сега. Ние сме слуги, имаме един робски образ. Сега ние някой път се хвалим и ще се намерим в положението на онзи български поп, на който аз ще ви уподобя. Няма да се сърдите, понеже не се отнася до вас, а само до ония ваши външни форми на схващанията, защото за в бъдеще ще имате други схващания. Този свещеник минавал за много благочестив пред жена си и тя го много почитала. Той казвал: „Аз като ида в рая, за мен е отделено най-хубавото място“. Като отиде в рая, първото място ще му дадат, тъй си мислел. Жена му се радвала. Заминава той за онзи свят и тя се готви след него да иде. След време и тя заминава. Търси го навсякъде из рая, няма го там. Най-после го намира в чистилището или в ада и му казва: „Как си влязъл тук по погрешка, дали пътя не си намерил?“ – „Не се безпокой, тук ме сложиха, но аз съм на раменете на нашия владика.“ Туй не е едно оправдание, че си на раменете на владиката. В тия му думи пак човешкото изпъква. „Да не мислиш, че аз съм на толкова долно място, от моето има по-долно.“ Сега, къде е нашата погрешка? На нас като ни кажат: „Ама вие трябва да бъдете по-разумни, вие сте създадени по образ и подобие Божие!“ Казвате: „Ама ние сме на раменете на животните“. Значи животното е владиката. Туй не е едно оправдание заради нас. То не е и философия. Защото ако съдим по аналогия, че животното, като има тази козина, седи интелектуално или по душа по-ниско от нас, туй не показва, че това е така с животното. Не. Може потенциално то да е равно на нас, но в своето кинетическо състояние не се е проявило. Да кажем, един цигулар свири много хубаво и едно дете го слуша, но не знае да свири. Туй дете, като се прояви, може да стане един виртуоз, 10 пъти по-знаменит от първия. Та туй проявление, което имате, тия неща трябва да ги изучавате чисто обективно. В окултната наука искат да събудят съзнанието на всеки един ученик, да съзнае същността на своето проявление. Той не трябва да съжалява за положението, което заема. Никога не трябва да съжалява за едно положение. В нас трябва да има един стремеж и работата, която ни е дадена в даден случай, да я изпълним, тя е вътрешна. Външната форма ще ни даде случай да развием ония способности, които са заложени в душата ни. Затова излизаме от небето, да придобием опитности. Там има теория, а тук опитност; и после пак ще се върнем в небето, гдето не е място за опитности.

Значение на ръцете и пръстите,
ООК - София, 7.1.1923г.