Няма по-красиво нещо от свободата. Затова всички трябва да работите, да придобиете свобода в движенията, в мислите, в чувствата си. Засега вие още не сте свободни. Защо? Защото сте ограничени от миналото, с него още не сте ликвидирали. Материята, от която сте направени, ви ограничава. Докато не бяхте слезли в материята, вие бяхте големи идеалисти, стремихте се към любовта, но щом слязохте на физическия свят и се облякохте в материя, тя ви ограничи. Докато сте в духовния свят, вие сте готови всичко да пожертвате за Христа, но като слезете на физическия свят, започвате да казвате: Дали съм в правия път? Ами като раздам всичко, какво ще остане за мене? — Не е въпросът в даването, нито в многото говорене. И като даваш много, няма да станеш по-добър; и като говоря много, пак няма да ви направя по-добри. При това, между едно и друго говорене, има разлика. Някой път, като говори повече, човек обижда слушателите си, а някога — не ги обижда. Значи, много внимателен трябва да бъде човек, като говори. Той трябва да избира думите си, да бъдат меки, безобидни. Сега, вие искате да бъдете бодри, весели, умни, здрави, лесно да разрешавате задачите си. Преди всичко, вие трябва да изучавате естеството си, да знаете, с какъв материал и с какви сили разполагате. Това нещо сами трябва да разберете.
Материята, от която сте направени, ви ограничава. Докато не бяхте слезли в материята, вие бяхте големи идеалисти, стремихте се към любовта, но щом слязохте на физическия свят и се облякохте в материя, тя ви ограничи. Докато сте в духовния свят, вие сте готови всичко да пожертвате за Христа, но като слезете на физическия свят, започвате да казвате: Дали съм в правия път?
