Колкото по-идеен е животът на човека, толкова по-лесно той може да преустрои целия си организъм както във физическо, тъй и в психическо отношение.

Когато човек е в среда на разумни същества, той има условия да се прояви, има условия да придобие нещо. Ако влезете в някое село, между хора, гладен никога няма да останете. Обаче ако сте в пустиня, няма да срещнете никакви препятствия, свободно можете да се разхождате, но гладен ще бъдете. Какво показва това? - Това показва, че докато има мъчнотии, човек никога няма да умре гладен. Когото Бог обича, Той поставя на пътя му ред мъчнотии и препятствия. Много естествено! Може ли човек да направи един кораб, без да го натовари със стока? Може ли човек да си направи кола, без да я впряга? Може ли да има торба, без да я пълни с нещо? Може ли да има инструмент, без да свири на него? Ако цигулката би била разумно същество, тя би се оплакала от страданията, които лъкът и причинява. Каквото е положението на цигулката, такова е положението и на човека. Всеки човек е някаква струна от Божествения инструмент и върху нея свирят с лъка си разумни същества. Щом престане концертът, човек временно се успокоява, затихва, докато отново се даде нов концерт. Ако отидете на Небето, ще чуете да се говори само за страдащите хора, но не и за веселящите се. В Писанието е казано: „Веселящите се са получили своя дял на Земята още. Скърбящите ще получат своето благо на Небето." Сега от вас се иска да правите ред опити, да се калите, да изработите от себе си нови хора, нови типове. Как можете да създадете от себе си нови типове? Колкото по-идеен е животът на човека, толкова по-лесно той може да преустрои целия си организъм както във физическо, тъй и в психическо отношение. Ако обикновеният човек се въодушевява от една обикновена идея, колко повече духовният човек, който служи на Бога, може да се въодушеви от своята велика идея! Тъй въодушевен, той всеки ден прибавя камък върху камък към Божествената сграда, към великото здание на Битието. Това значи да създаде човек от себе си нов тип.

Новите типове,
МОК - София, 27.6.1926г.