Първото нещо, което се изисква от човека, е да бъде господар на своите мисли, чувства и постъпки. Това значи да бъде господар на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Да бъдеш господар на себе си, това не значи, че трябва да си заповядваш, но да се самовъзпитаваш. Само онзи може да господарува, който има майчински и бащински отношения. Майката и бащата заповядват на детето, но с това те допринасят нещо ценно за самото дете. Следователно, ако искаш да бъдеш господар на своите мисли и чувства, ти трябва да имаш към тях майчински отношения. Нямаш ли такива отношения, ти ще осакатиш ума и сърцето си. Като не могат да управляват мислите и чувствата си, хората сами се осакатяват. Когото срещнете днес, непременно ще видите в него поне една осакатена мисъл или едно осакатено чувство. Няма човек на земята, който да не се е осакатил в известно направление. По осакатените мисли и чувства на човека се съди за неговата интелигентност и доброта. Ако човек е осакатил своите мисли и чувства, които са толкова близо до него, можете да си представите какви ще бъдат отношенията му към другите хора. Отношението на човека към неговите мисли и чувства определя неговия морал. Как можете да наречете морален човек онзи, който е осакатил мислите и чувствата си? Човек се осакатява, когато има повече желания, отколкото може да носи. За пример, какво ще стане със стомаха на човека, ако в продължение на 2 часа последният му даде 2 богати, пищни обяда? Като се нахрани един път, човек трябва да даде на стомаха си поне 3–4 часа почивка и след това да пристъпи към второ ядене. Яде ли много и често, стомахът му ще се разстрои и ще се откаже да работи. Стомахът е слуга на човека, но той трябва да се отнася към него майчински, с любов. Не постъпва ли така, стомахът престава да работи. Значи една от причините за осакатяването на човека е пресищането. Този закон е валиден не само за физическия, но и за умствения и сърдечния живот на човека. Човешкият мозък е орган за възприемане на мисълта. Щом е така, човек трябва да възприема само такива мисли, които хранят мозъка му. Само чистите и светли мисли хранят мозъка. Низшите и отрицателни мисли тровят мозъка. Тъй щото, когато някой казва, че може да мисли както иска, той се замоизлъгва. Човек не може да мисли, както иска. Той не трябва да храни мозъка си с безразборни мисли, както не може да храни стомаха си с несъответна за него храна. Давате ли на стомаха си несъответна храна, той ще я изхвърли навън. За да поддържа хармонията на своя организъм, човек трябва да храни мозъка си със светли мисли, сърцето си – с чисти чувства, дробовете си – с чист въздух и стомахът си – с чиста, здравословна храна.