Във всички хора трябва да се яви нещо мощно, силно, което трябва да изтича отнякъде отвътре, от душата на човека. Това благородното трябва да изтича от духа на човека и затова всички трябва да имаме само един възглед. Това е новото учение, това е божественото, което ще освободи всички хора в света.

Двама руснаци: единият от тях – княз, а другият – дворянин, се хващат на бас дали ще може да се издържи на следния изпит. Князът предложил на дворянина три милиона рубли, ако може да се затвори цели 15 години в стаята си като в затвор и да не се сношава с външния свят – да не влиза в разговор с никого, да прекара строг затворнически живот. Дворянинът казал, че се наема на този опит. Тъй щото след изтичането на тия 15 години князът ще дойде при дворянина и ще се издължи според баса. Той прекарал първата, втората, третата година, дошъл вече до 14-ата година и почувствал голяма тъга за хората, но най-после решил последната година да се заеме с четене на Библията, на Евангелието. Като прочел Евангелието няколко пъти, той се просветил и казал: „Намерих най-после истината, разбрах де е смисълът на живота. Сега разбрах защо е трябвало да седя цели 15 години в този затвор.“ От благодарност, че е намерил истината, той решил да излезе 24 часа по-рано от този затвор, за да не изгуби князът парите. Той решил да излезе, като не издържал на условията, и губи баса. Князът пък, от своя страна, намислил да го убие, защото видял, че дворянинът издържал баса – оставало му само още един ден, не му се искало да му плати обещаните три милиона рубли. В това време пък дворянинът написал едно писмо на княза: „Много ти благодаря, че ти стана причина да се хвана с тебе на такъв бас, от който придобих това, че намерих истината и разбрах смисъла на живота. Не ми трябва твоето богатство, затова реших да изляза 24 часа по-рано от затвора. Парите, които ми се падаха, нека останат за тебе, а свободата, която придобих, тя е за мене, тя е ценна за мене, никому не я давам.“ Князът в уречения час пристига в дома на дворянина и като не го намира, чете писмото, оставено от него. Тогава той се замисля и си казва: „Каква грамадна разлика между мене и него! Аз съм княз, а той е дворянин, който седя затворен 15 години в затвор и научи един урок, който го просвети.“ Та и ние, съвременните хора, мязаме на този княз. Не, благородство се изисква от съвременните хора, самоотричане се изисква. Благородство се изисква в този век не само от мъжете, но и от жените. Благородство се изисква от всички. Някой казва, че трябва да излезе някой човек да поведе другите. Не, това не е стадо, което трябва да се поведе. Във всички хора трябва да се яви нещо мощно, силно, което трябва да изтича отнякъде отвътре, от душата на човека. Това благородното трябва да изтича от духа на човека и затова всички трябва да имаме само един възглед. Това е новото учение, това е божественото, което ще освободи всички хора в света. Ако не дойде това в сърцата на хората, те ще се избиват по пътищата. Все ще дойде свободата някой път, все ще дойде, но този път, по който ще дойде, може да се позабави, може да се позадържи за по-дълго време, а иначе, ако вървим по правия път, ние ще влезем в истинския път на коопериране. Някои казват, че свободата нямало да дойде. Не, ще дойде свободата. Тя може да дойде по два пътя. Истинският път е чрез благородството на човешката душа – всеки човек да вижда в човека своя брат. Не само това, но и в лицето на всяко животно да виждаш своя брат, и във всяко растение да виждаш своя брат. И като дойде до дървото, не тъй набърже да го отсече, но да се спре и да запита дървото дали е готово да се пожертва. Казвам, ние нямаме свещено понятие даже за човешкото достойнство, а камо ли за животните и растенията. Всяка страна, в която се изсичат горите, тя е осъдена на страдания. Всяка страна, в която хората се избиват безразборно, страданието е още по-голямо. Какво ще кажете за това – хората се молят на Бога и свещи палят, а при това у нас в България всеки ден стават убийства. Четем във вестниците, че син убил баща си, баща – сина си, какви ли не убийства не стават. И после търсим причината на това. Де е причината? Търсим причината там, дето я няма. Причината е там, че всички хора искат да подобрят своето положение. Като ги погледнете, всеки мисли за себе си, как да свърже четирите краища. Не, светът никога няма да се изправи по този начин. Нашият живот е осигурен. От светлина сме осигурени, от вода сме осигурени, от въздух сме осигурени, остава ни само хлябът. Пък и хляб имаме, остава ни само една разумност. Нека да извикаме най-разумните хора да дойдат да подемат работата. Всеки да се постави на мястото си – и учители, и свещеници. А сега, като дойде да се говори истината, казват: „Туй не е в наш интерес. Светът няма да се оправи според моя интерес.“ Светът има един закон, еднакъв за всички животни, за всички разумни същества. И най-после не мислете, че като сте дошли на земята, вие сте свободни да правите каквото искате. Не, вие сте в зависимост от света.

Мир на този дом,
НБ - София, 5.3.1933г.