Смисълът не е в това да съсипваш, да събаряш и отпосле да градиш. Природата не върши такова нещо. Тя не съсипва, не разрушава изведнъж, но постепенно гради новото, а старото само по себе си пада.

В София имаше един евангелист, който полудя. Защо? - Самите евангелисти го подлудиха. Как? Този човек се занимаваше със спиритизъм и докато вярваше в него, той беше весел и радостен. Един ден някой от евангелистите се заема да го разубеждава от неговото верую и успява да стори това. Но от момента, в който той се разочарова от своето верую, той изгуби ума си и полудя. Питам: този евангелист намести ли ума на човека? Не, размести го. Ние благодарим за такова разместване. Такива случаи има навсякъде в живота. Ще вземеш да разубеждаваш един теософ от неговите разбирания. Не го разубеждавай, но приложи нещо ново към неговите разбирания! Няма какво да разубеждаваш един православен, но приложи нещо ново към неговите разбирания. Няма какво да разубеждаваш един евангелист, но приложи нещо ново към неговия евангелизъм. Не се старай също да разубеждаваш онези хора, които вярват в обществения живот, но съгради нещо ново в техния живот. Целият съвременен живот, тъй както е създаден, не е лош, но трябва да се съгради нещо ново върху него. Смисълът не е в това да съсипваш, да събаряш и отпосле да градиш. Природата не върши такова нещо. Тя не съсипва, не разрушава изведнъж, но постепенно гради новото, а старото само по себе си пада.

Петте разумни,
НБ - София, 28.3.1926г.