На умните, на добрите хора в света е дадена задача да изпъдят всички хора от ада, да ги изпратят вън и да затворят след тях вратата на ада, да не може никой да влиза вътре. Хората сами са отворили вратата на ада и сами трябва да я затворят.

Ако посетите някой културен град, или даже най-организираното общество, ще забележите съществуването на вътрешен анахронизъм, вътрешно различие между хората. Това се дължи на отсъствие на съзнание между тях, че са братя, че принадлежат на един голям, велик род. Макар че днес се говори за братство между хората, но тази идея още не е пуснала дълбоки корени в човешките души. Тя повърхностно, отчасти само занимава умовете на хората. И богати, и сиромаси не вярват още, че са братя. И религиозни, и светски също не вярват още в братството. Като вярва в Бога, религиозният мисли, че ще отиде на небето, а светският, невярващият – в ада. В това отношение хората разделят живота на полюси. Обаче адът и раят не са нищо друго освен състояния на човешкия ум, на човешкото сърце. Те определят свободата на човешкия дух. Значи адът и раят съществуват на земята. Когато къщата на човека е добре и хигиенично построена, добре отоплена и наредена, той е в рая; когато е добре облечен, нахранен и задоволен, той е в рая; когато сърцето му от нищо не се смущава, а умът му е просветен, той е в рая; когато е здрав и спокоен, човек е пак в рая. Няма ли подслон, гладен ли е, болен ли е, сиромах ли е, в лишения ли е, човек е в ада; смутено ли е сърцето му, помрачен ли е умът му, човек е пак в ада. Какъв по-грозен ад, какъв по-страшен пъкъл от този? Може да има някъде и друг ад, но човечеството е влязло вече в ада на земята и сега трябва да работи, да излезе оттам, да стъпи на повърхността на земята. На умните, на добрите хора в света е дадена задача да изпъдят всички хора от ада, да ги изпратят вън и да затворят след тях вратата на ада, да не може никой да влиза вътре. Хората сами са отворили вратата на ада и сами трябва да я затворят. Ако изкопаете дупка на пътя, в нея може да падне и грешният, и праведният. Засипете дупката, никой да не пада в нея.

Великото и красивото,
ООК - София, 25.8.1927г.