Новото изисква да обикнеш ближния си като себе си. Тази е великата идея, която трябва да сплоти хората.

Казвам: днес всички хора се нуждаят от нови възгледи. Старите възгледи бяха прекрасни, но за миналото. Те ще останат в архивата, като отлично възпоменание. Как ще представите своите стари възгледи на бъдещето поколение, което иде? Те са напреднали души, те са проучили всичко и сега искат нещо ново. Старото седи в това, че човек е обичал себе си. Новото, в което човек сега влиза, показва, че той е излязъл от себе си, той иска да обича и другиго. Това е новото в света. Новото изисква да обикнеш ближния си като себе си. Тази е великата идея, която трябва да сплоти хората. Казва някой: „Аз не мога да обичам своя ближен.“ Кой е ближният на Духа? – Душата. Кой е ближният на душата? – Духът. Кой е ближният на сърцето? – Умът. Кой е ближният на ума? – Сърцето. Това е вътрешната страна на живота. Следователно когато питаме, защо мъжът трябва да обича жената, казваме: Мъжът трябва да обича жената, понеже тя представя любовта, а от любовта излиза животът. Понеже на мъжа е нужен живота, то ако не обича жената, няма да има живот в себе си. Понеже мъжът представя човешкия ум и светлина, която произтича от него, жената трябва да го обича. Ако не го обича, тя ще ходи в тъмнина. Ако жената не обича мъжа, тя няма да има светлина и няма да може да разбере живота. Мъжът създава условия на живота да се прояви. Под думата „мъж“ аз разбирам онова великото, разумното в света, което дава светлина и условия да може красивото, което е посято в човешките души и умове да възрасне и от тези готови плодове да почнат хората да се хранят. Мнозина казват, че не си струва човек да дава. Не, човек трябва да дава толкова, според колкото живот се влива в него. Ако спазва този закон, той ще живее един отличен живот. Следователно, човек трябва да дава толкова, колкото живот се влива в него. И той трябва да възприема толкова, колкото се излива от него – ни повече, ни по-малко. Ако дадеш повече, отколкото се влива в теб, ти правиш престъпление. И ако приемеш повече, пак правиш престъпление. В една чаша ти ще влееш толкова, колкото чашата може да събере. И от една чаша ще излееш толкова, колкото от чашата може да се излее навън.

Любов и вяра към Бога, вяра към себе си,
НБ - София, 19.3.1939г.