В съзнанието си никога да не допущаш лъжата. И тогава ще бъдеш свободен, съзнанието ти да е будно, без никаква лъжа.

Мен ми разправяше един наш брат, който е заминал за другия свят, Константин Иларионов. Ученик бях в Габровската гимназия, та като му разправях, че не трябва да лъже. Аз съм ял попарата в 5 или 6-ти клас казва, не бях си приготвил урока и учителят ме изпитва. Казах: Господин учителю, ще ме извиниш, но много ме болеше зъба! И той ме извини. А мен зъб не ме болеше. И до вечерта ме заболя толкова много зъб, че го извадих. Не ви трябва да лъжете. Не казвайте, че ви боли зъба, то е все лъжа. Никаква лъжа! Освободете се от това. Ето какво разбирам да ви е свободно съзнанието. Не от вънка да кажеш, че аз не лъжа. И като ти дойде да кажеш нещо, като дойде дяволът, кажи: туй е лъжа! Туй е право. И в себе си всякога да разпознаваш, кое е истина, и кое е лъжа. В съзнанието си никога да не допущаш лъжата. И тогава ще бъдеш свободен, съзнанието ти да е будно, без никаква лъжа. Направиш една погрешка, не се извинявай. Поправи погрешката; може да е много малка погрешката микроскопическа, поправи я! Щом не я поправиш, ти ще дойдеш до лъжата. А щом влезе лъжата, спира се прогреса. Туй е едно правило, което трябва да имате. И щом идете в онзи свят, ще ви изкарат всичките бели лъжи. Тъй ще ги видите като синове и дъщери, наоколо ви. И ще се очудите вие, толкова лъжи, всичките все живи. И те ще ви кажат: Вие ни родихте, татко, татко, мамо, мамо. То е лъжата. Ние като излъжем, ние и даваме живот. Няма какво да подържаме лъжите. Нека си заминат те от нас. Който ги е създал, той да се грижи за тях. А ние няма какво да разпродаваме чужди стоки. Не ни трябват стоките на лъжите. И после, проверявайте всичките работи. Не казвайте - аз тъй мисля. Какво ще мислиш, дръж в ума си. Всички неща, които говорите в съзнанието си, по възможност проверявайте, проверявайте. Аз гледам някой път, непроверени работи.

Първият и последният,
УС - София, 7.2.1937г.